— Нека първо ви кажа къде мислим да ви настаним. Това е една много набожна вдовица — казва се госпожа Бремон. Надяваме се, че у тях ще видите много благонравни примери. В противен случай ще дойдете да ни съобщите.
— Как да ви съобщя, майко? — попита учудено Гърбавото.
— Чуйте ме добре, дъще — каза Света-Перпетуа още по-любезно, — заведението „Света Богородица“ има свята двойствена цел. От една страна, ние сме длъжни да даваме на господарите всички гаранции за нравствеността на онези, които изпращаме в домовете им. Но от друга страна, сме длъжни да дадем гаранции за нравствеността на господарите пред онези, които изпращаме при тях. Разбирате ли ме?
— Това е много правилно и много умно, майко.
— Така е, дъще. Защото както една прислужница с лошо поведение може да смути едно почтено семейство, така и един господар или господарка с лоши нрави могат да повлияят зле върху онези, които им служат или работят в дома им като надничари. Нашето заведение е основано, за да дава взаимни гаранции и на добродетелните господари, и на добродетелните слуги…
— О, госпожо! — каза възторжено Гърбавото. — Онзи, който е измислил това, заслужава всеобщата благословия.
— И затова всички ги благославят, дъще. Заведението спазва обещанията си. И така, една добра шивачка с поведение за пример като вас се настанява у много почтени хора, според нас. Но ако тя забележи, било у господарите си, било у хората, които ги посещават, нещо нередно в нравите, някаква нечестива склонност, която накърнява свенливостта й или обижда религиозните й убеждения, тогава тя веднага идва при нас и подробно ни разказва какво безпътство е видяла. Нали това е много справедливо?
— Да, майко… — отвърна Гърбавото, но всичко това й се стори твърде странно.
— Тогава — продължи настоятелката, — ако сметнем, че нещата са сериозни, задължаваме покровителствуваната да наблюдава още по-внимателно, за да се убеди напълно, че е права. После отново ни съобщава какво е видяла и ако страховете ни се потвърдят, ние веднага изтегляме момичето от тази не съвсем почтена къща. Но често повечето от покровителствуваните, колкото невинни и добродетелни да са, не притежават достатъчно познания, за да отсъдят какво може да поквари душите им. Затова предпочитаме и смятаме, че е за тяхно добро на всеки осем дни да ни доверяват, както дъщерята доверява на майка си лично или писмено всичко, което се е случило през седмицата в домовете, където са настанени. Тогава решаваме дали да ги оставим там, или да ги приберем обратно. Досега вече около стотина момичета са настанени с тези условия при много семейства като компаньонки на госпожите, или като прислужници в магазините или пък като надничарки. И всеки ден имаме причина да се радваме, че сме постъпили така. Разбирате ме, чедо мое, нали?
— Да… да, майко — каза Гърбавото още по-изненадана. Тя беше много проницателна и умна и затова отсъди, че подобно взаимно бдение върху нравствеността на слугите и господарите прилича на специално устроен шпионаж над домашното огнище. Покровителствуваните от заведението го извършваха почти несъзнателно, защото той наистина беше доста умело прикрит и те наистина изпълняваха заповедите, без да се досещат за целта им.
— Обясних ви толкова подробно това, дъще — продължи настоятелката, като възприе мълчанието на Гърбавото за съгласие, за да не се смятате длъжна да останете против волята си в една къща, където противно на вашите надежди се сблъсквате и с не съвсем добродетелни примери. Домът на госпожа Бремон, където ви назначавам, е истински Божи дом. Казват само, въпреки че не ми се вярва, че дъщерята на госпожа Бремон — госпожа Ноази, която от известно време живее с майка си, няма много добро поведение, не изпълнява точно християнските си задължения и в отсъствието на мъжа си, който сега е в Америка, за беда много често приема някой си господин Харди, богат фабрикант.
Щом чу името на господаря на Агрикол, Гърбавото не можа да прикрие учудването си и се изчерви.
Разбира се, настоятелката сметна изненадата и руменината й за израз на крайната й срамежливост и добави:
— Трябва да знаете всичко, дъще, за да бъдете много внимателна. Длъжна бях да ви съобщя дори слуховете, които, надявам се, са лъжливи, защото дъщерята на госпожа Бремон винаги е имала пред очите си само добри примери и едва ли може да ги е забравила… Но тъй като вие ще бъдете там от сутрин до вечер, най-добре ще можете да кажете дали те са лъжа или истина. Ако за нещастие установите, че е истина, тогава, чедо мое, ще дойдете при мен и ще ми разкажете всички обстоятелства, които ви дават право да мислите така. А ако аз приема мнението ви, веднага ще ви прибера от този дом, защото светостта на майката не може да компенсира лошия пример от поведението на дъщерята… Вие сте под покровителството на нашето заведение и аз отговарям за спасението ви. Освен това, ако се наложи да напуснете госпожа Бремон и останете известно време без работа, в случай, че заведението е доволно от труда и от поведението ви, то ще ви изплаща по един франк на ден, докато ви настани на друго място. И така, вдругиден отивате у Бремон.