Адриана все още беше под болезненото впечатление от срещата с Роз Симон, подпираше се на облегалката на банката и закриваше с лява ръка очите си. Бе оставила шапката си настрана и тъй като главата й беше сведена, дългите златни къдрици падаха върху румените й страни. Тази изящна, небрежна поза очертаваше изумителното й тяло под лъскавата зелена рокля на вълни. Широката яка, обшита с червен сатен и бухналите ръкави, украсени с великолепна бродерия подчертаваха ослепителната белота на дългия врат и изваяните ръце, по които прозираха тънки сини венички. С една дума, доктор Баление й бе позволил да се облича според вкуса си — богато и кокетно, което тя не правеше от суетност, а от задължение към Бога, комуто е било угодно да я създаде толкова красива.
Гърбавото видя пищното облекло, добродушно се изненада от красотата му, без да си спомни за собствения си окаян вид и най-напред разумно си помисли, че една луда жена не може да се облече така. Доближи се развълнувана до прозореца, който я делеше от Адриана и като си помисли, че може би клетницата наистина е луда, но се е посвестила за малко, извика високо и с разтуптяно сърце:
— Госпожице Кардовил!
— Кой ме вика? — попита Адриана, изправи глава и от учудване и дори от страх, тихичко изпищя.
И наистина това бледо, грозно и дрипаво създание, изпречило се ненадейно пред очите й, можеше да всее само отвращение и страх у госпожица Кардовил. Тези две усещания се изписаха на лицето й.
Гърбавото не видя какво впечатление е направила. Тя застана пред решетките като прикована с втренчени очи и събрани от почуда или по-скоро от уважение ръце и се загледа в ослепителната хубост на Адриана. Думите на Агрикол за красотата на покровителката му й се струваха слаби. Дори в тайните си поетични видения Гърбавото не бе виждала такова рядко съвършенство.
Случайността бе събрала тези две крайности на грозота и хубост, на богатство и сиромашия. След като неволно показа почитта си към Адриана, Гърбавото пристъпи към прозореца.
— Какво обичате? — извика госпожица Кардовил без да крие отвращението си, което този път Гърбавото забеляза.
Шивачката наведе плахо очи и кротко каза:
— Извинете, госпожице, че се явявам така пред вас, но времето е скъпо. Изпраща ме… Агрикол.
Щом изрече тези думи, шивачката вдигна неспокойно очи в тревога да не би госпожица Кардовил да е забравила името на ковача, но много се зарадва, когато забеляза, че то сякаш понамали страха й. Адриана се доближи до прозореца и се вгледа в Гърбавото с благосклонно любопитство.
— Изпраща ви господин Агрикол Балдуин! — каза тя. — А вие коя сте?
— Аз съм му почти сестра, госпожице. Една бедна работничка, която живее в къщата му…
Адриана напрегна паметта си, успокои се напълно и след кратко мълчание каза усмихната: