— Вие ли накарахте Агрикол да се обърне към мен за гаранцията?
— Как, госпожице, вие си спомняте…
— Никога не забравям великодушието и благородството. Господин Агрикол с умиление ми говори за вашата преданост към него. Но как попаднахте в този манастир?
— Казаха ми, че тук мога да си намеря работа. Но за съжаление настоятелката ми отказа.
— А как ме познахте?
— По изумителната ви хубост, госпожице, за която Агрикол ми бе говорил.
— А може би ме познахте по това — каза Адриана усмихната, хвана с два пръста една къдрица от златистата си коса и я показа на Гърбавото.
— Не бива да се сърдите на Агрикол, госпожице — каза Гърбавото и по лицето й премина една от редките й усмивки, — той е поет и когато ми описа лицето на покровителката си с огромно уважение, не подмина нито едно от изключителните й съвършенства.
— Кой ви посъветва да дойдете при мен?
— Надеждата, че ще мога да ви услужа, госпожице. Вие приехте толкова добре Агрикол, че аз се осмелих да споделя признателността му към вас…
— Смелост, смелост, скъпа моя — каза Адриана зарадвана, — наградата ми ще бъде двойна, макар досега да съм била полезна на достойния ви брат само с намеренията си.
Докато разговаряха, Гърбавото и Адриана се гледаха с нескрито учудване.
Първо, Гърбавото не можеше да проумее как е възможно една луда жена да се изразява по начина, по който се изразяваше Адриана. Освен това се чудеше на собствената си смелост, с която отговори на госпожица Кардовил, без да подозира, че тя притежава неоценимото преимущество на възвишените и благородни натури да оценява всеки, който подходи към нея със съчувствие.
От своя страна, госпожица Кардовил дълбоко се трогна и изненада, щом чу това простовато, дрипаво момиче да говори с подбрани, изискани изрази. Колкото повече го наблюдаваше, толкова повече се стопяваше първоначалното й неприятно впечатление и постепенно то се превърна дори в симпатия. Със свойствената за жените бърза и остра наблюдателност, тя забеляза под дрипавата забрадка хубава, кестенява, гладка и лъскава коса. Забеляза също, че дългите й, бели и мършави ръце, макар и омотани в дрипи, бяха много чисти. Това показваше, че чистотата, старанието и себеуважението се бореха с ужасната сиромашия. И накрая, в бледите, скръбни черти на младата шивачка, в разумното, кротко и боязливо изражение на сините й очи Адриана откриваше трогателна, тъжна прелест и скромно достолепие, които прикриваха грозотата й. Госпожица Кардовил до полуда обичаше физическата красота, но духът й беше много възвишен, душата й много благородна, сърцето й много чувствително и тя умееше да оценява нравствената хубост, която често грееше на някое смирено и препатило лице. Но за нея това чувство беше съвсем ново, защото високото й положение в обществото до този момент не й бе дало възможност да се сближи с хора като Гърбавото.
След кратко мълчание, в което красивата благородничка и дрипавата шивачка се оглеждаха с изненада, Адриана каза на Гърбавото:
— Струва ми се, че се досещам за причината на вашето недоумение. Вероятно смятате, че разумните ми думи не подхождат на една луда жена, каквато са ви казали, че съм. А пък аз — добави госпожица Кардовил със съжаление и уважение, — намирам, че учтивият ви тон и приличните ви обноски не подхождат на положението, в което сте изпаднали. Така че моето учудване е по-голямо от вашето.
— Ах, госпожице — извика Гърбавото с толкова искрена радост, че очите й плувнаха в сълзи, — така е наистина! Излъгаха ме. Но когато преди малко видях колко сте красива и чух кроткия ви глас, изобщо не исках да повярвам, че ви е сполетяло такова нещастие. Но как попаднахте тук?
— Бедната! — подхвана Адриана напълно разстроена от състрадание към това превъзходно момиче. — Защо сте толкова нещастна, след като имате такова сърце и такъв остър ум? Но бъдете спокойна, няма да остана тук завинаги. Скоро ще се върнем на мястото, което се полага и на мен, и на вас. Повярвайте ми, никога не ще забравя, че сте презряла отчаяното си положение, оставайки без единственото си препитание — труда, и сте се постарала да дойдете при мен, за да ми бъдете полезна. Наистина, можете да ми направите голяма услуга и аз много се радвам, че ще ви бъда задължена. Но ще видите, че умея да бъда признателна — каза Адриана с топла усмивка. — Но преди да помислим за мен, нека помислим за другите. Брат ви е в затвора, нали?