— Но, господин Дагоберт, те са затворени тук против своята воля и против твоята, така че няма да ти ги дадат.
— Няма да ми ги дадат ли? Ще видим — и направи крачка към улицата.
— Татко — възпря го Агрикол, — почакай малко. Изслушай Гърбавото.
— Нищо не искам да слушам. Как така! Децата са тук, на две крачки от мен, аз зная това и да не ги взема веднага — доброволно или на сила? Бога ми, не го разбирам. Пусни ме!
— Господин Дагоберт, моля те, изслушай ме — каза Гърбавото и го хвана за другата ръка. — Има друг начин да прибереш нещастните госпожици, и то без насилие. Госпожица Кардовил ми каза, че ако употребиш насилие, всичко е загубено…
— Щом има друг начин, добре. Казвай бързо да видим какъв е.
— Ето пръстена, който госпожица Кардовил…
— Каква е тази госпожица Кардовил?
— Татко, същата онази великодушна госпожица, която искаше да ми стане гарант и на която имам да съобщя много важни неща.
— Добре, добре — поде Дагоберт, — и за това ще поговорим. Но какво означава този пръстен, Гърбаво?
— Ще го вземеш и веднага ще отидеш при господин граф Монброн на улица „Вандом“ №7. Този човек явно е влиятелен. Той е приятел на госпожица Кардовил и пръстенът ще го убеди, че тя те е пратила. Ще му кажеш, че тя е затворена в лудницата до манастира като невменяема и че в манастира насила са задържани дъщерите на маршал Симон.
— Добре, а после?
— После господин Монброн ще направи каквото е необходимо пред високопоставени лица, за да освободят госпожица Кардовил и двете дъщери на маршал Симон. И може би утре или вдругиден…
— Утре или вдругиден! — извика Дагоберт. — Може би! Днес, още сега ми трябват. В другиден и то може би, ще бъде късно. Все пак ти благодаря, Гърбаво. Задръж си пръстена. Предпочитам сам да си върша работата. Чакай ме тук, чедо.
— Какво смяташ да правиш, тате? — извика Агрикол и отново възпря войника. — Това е манастир! Помисли какво ще извършиш!
— Новобранец си ти и нищо не знаеш. А аз познавам правилата на манастирите като дланта си. Неведнъж ми се е случвало да ги използувам в Испания. Ето какво ще стане. Ще почукам и една портиерка ще ми отвори. Ще ме попита какво искам, а аз няма да й отговоря. Ще поиска да ме спре, но аз ще я подмина. А вляза ли веднъж в манастира, ще повикам децата си колкото ми глас държи и ще го обходя от горе до долу.
— Ами калугерките, господин Дагоберт? — попита Гърбавото и отново се помъчи да спре Дагоберт.
— Калугерките ще се спуснат подире ми, ще ме подгонят и ще се развикат като свраки без гнездо, зная това. Така спасих в Севиля една андалуска, която някакви нехранимайковци бяха затворили насила. Ще ги оставя да си крещят, а аз ще тичам из манастира и ще викам Роз и Бланш… Те ще ме чуят и ще ми отговорят. Ако са заключени, ще избия с каквото ми попадне вратата.
— Ами калугерките, господин Дагоберт, калугерките!
— С виковете си калугерките няма да ме спрат да издъня вратата, да взема децата в прегръдките си и да се махна. Ако затворят вратата отвън, пак ще я избия. И така — добави Дагоберт, отскубвайки се от ръката на Гърбавото, — чакайте ме тук. След десет минути ще се върна. Чедо, иди да намериш кола.
Агрикол беше по-спокоен от баща си и добре познаваше наказателния закон, затова много се изплаши от последствията, които можеше да има странната постъпка на стария войник. Той се хвърли пред баща си и извика:
— Моля те, татко, още една дума…
— Боже мой, хайде, казвай по-бързо.
— Влезеш ли насила в манастира, всичко е изгубено.
— Как така?
— Първо, господин Дагоберт — каза Гърбавото, — в манастира има мъже. Преди малко видях на излизане портиера, който пълнеше пушката си, а градинарят разказваше за острата си коса и за стражата, която обикаля нощем…
— Да не мислиш, че се страхувам от пушката на портиера и косата на градинаря.
— Както и да е, татко. Моля те, послушай ме още малко. Ти ще почукаш, нали? Вратата ще се отвори и портиерът ще те попита какво искаш?
— Ще кажа, че искам да говоря с настоятелката и ще се вмъкна в манастира.
— Боже мой, господин Дагоберт — каза Гърбавото. Щом преминеш двора, ще стигнеш до втората врата, която е заключена. Там има калугерка, която отговаря само след като й кажат причината за посещението.
— Ще й кажа, че искам да видя настоятелката.