Бавно, тежко и ясно дрънчене се чу сред воя на вятъра и удари полунощ. Този звън отзвуча в душата на Агрикол и баща му. Те настръхнаха и останаха мълчаливи и неспокойни, а пулсът им следваше ударите на часовника… При последното му иззвъняване Дагоберт се обърна към сина си:
— Настъпи полунощ… Прегърни ме и да вървим!
Бащата и синът се прегърнаха. Мигът бе решителен и тържествен.
— Сега, татко, — каза Агрикол — трябва да постъпваме хитро и смело като крадци, които отиват да оберат някоя каса.
Като изрече това, ковачът извади от торбата въжето и куката, взе клещите и двамата предпазливо тръгнаха покрай оградата към малката вратичка, близо до ъгъла, който образуваха уличката и булевардът. Спираха от време на време, ослушваха се, като искаха да различат всеки шум, който не идеше нито от дъжда, нито от вятъра. Нощта бе толкова светла, че войникът и синът му, различавайки предметите, успяха да стигнат до вратата. Дъските бяха изгнили.
— Ще се отвори с едно побутване — каза Агрикол, като натисна с рамо вратата, докато Сърдитко изръмжа глухо. Дагоберт смъмри кучето и каза тихо на сина си:
— Стой мирно! Сърдитко усети някого в градината…
Двамата останаха няколко минути неподвижно. Кучето спря да ръмжи, но безпокойството му се увеличи.
— Сигурно се е излъгало… — прошушна Агрикол.
— Не е… Нека не мърдаме…
След като постояха още малко, Сърдитко изведнъж легна на земята, промуши муцуна под вратата и започна да души.
— Идват… — прошушна Дагоберт. — Трябва да послушаме, ще имаме време да избягаме, ако отворят вратата. Сърдитко, ела тук!
Кучето се дръпна от вратата и послушно легна в краката на господаря си. След малко се дочу как някой цопа в локвите по разкаляния път, донесе се ехото от разговор, което вятърът разнесе.
— Това е стражата, за която каза Гърбавото — рече Агрикол.
— Докато се върне, ще мине много време. Ще разполагаме поне с два часа… — Шумът от стъпките постепенно заглъхна. — Хайде, да не губим време. Стражата се отдалечи, да отворим вратата.
Агрикол натисна силно с рамо, но изгнилата врата не мръдна.
— Дявол да го вземе! — каза той. — Сигурно е затворена отвътре. Иначе тези изгнили дъски нямаше да издържат.
— Какво да правим?
— С куката и въжето ще се изкача по стената и ще отворя отвътре. — Като каза това, Агрикол успя след няколко опита да прехвърли въжето през стената. — Татко, наведи се да стъпя върху гърба ти.
Войникът се облегна на стената, преплете длани, върху които стъпи синът му, след това той направи същото и върху раменете на баща си и оттам, с помощта на въжето, се изкачи върху стрехата. На върха си тя бе посипана с натрошени стъкла, които нараниха коленете и дланите му, но за да не уплаши Дагоберт, той не изохка. Нагласи куката, спусна се по въжето и стъпи на земята. Вратата беше близо и той се втурна към нея. Тя наистина бе подпряна с дебело дърво. С един силен удар Агрикол откърти развалената брава, отвори вратата и Дагоберт, заедно със Сърдитко, влязоха в градината.
— Вече намерихме удобно място, през което могат да избягат децата и госпожица Кардовил — каза войникът. — Главното е да ги открием. Ще пуснем Сърдитко пред нас. Върви, върви — побутна той кучето — и гледай да мълчиш…
Умното животно веднага тръгна, започна да души и да се ослушва, като стъпваше внимателно, подобно на някоя хрътка. На бледата светлина на луната двамата забелязаха високи дървета, където свършваха няколко алеи. Агрикол, който не знаеше накъде да вървят, попита баща си:
— Да тръгнем по алеята, която е близо до стената, сигурно ще ни изведе до някоя постройка…
— Добре. Но ще вървим по тревата, за да не се чуват стъпките ни по алеята.
Бащата, синът и Сърдитко бързо изминаха криволичещата алея, като спираха от време на време и се ослушваха. Стана дванадесет и половина, когато стигнаха до широка желязна решетка, която преграждаше запазената за настоятелката на манастира градина. Точно оттук бе влязла сутринта Гърбавото, след като бе видяла Роз да говори с госпожица Кардовил. През решетките те видяха наблизо дъсчена преграда с прозорец, който опираше до новопостроена църква, зад която имаше малка квадратна сграда.
— Тук живее госпожица Кардовил!
— А постройката, в която са стаите на Роз и Бланш се намират срещу жилището на Адриана — каза Дагоберт.