— Няма съмнение, че приликата между Рим и Бохвания е доста приятна, но не разбирам какво искате да кажете с това?
— Искам да ви кажа, братко, какъв съм и какво мога да правя. И да ви убедя, че е по-добре да бъда ваш приятел, отколкото враг.
— Вие, господине — подигравателно каза Родин — сте от някоя индийска секта, която убива хора и искате с алегории да ме накарате да мисля за съдбата на човека, от когото сте откраднали писмото. Но аз ще отбележа смирено, че тук никой не може никого да удуши и че ако ви скимне да превърнете някого в труп от любов към вашето божество Бохвания, то ще ви отсекат главата от любов към друго божество, което се нарича правосъдие!
— А какво ще ми направят, ако реша да отровя някого?
— Нямам излишно време, господин Фарингея, да ви преподавам углавно право. Но ще ви кажа да не се поддавате на изкушението да удушите или отровите някого. И накрая, ще ми дадете ли писмото на господин Жозюе или не?
— Писмото, което се отнася до принц Джалма ли? — попита метисът.
— Не зная съдържанието на писмото — остана спокоен Родин — и не мога да ви отговоря. Настоявам да ми го дадете или да напуснете.
— След малко, братко, ще ме молите да остана. Преди малко ви споменах за отравяне, защото бяхте изпратили в двореца Кардовил един лекар, който да отрови принц Джалма. От писмата на Жозюе добре знам, че имате интерес утре принцът да не бъде тук. Сега разбирате ли ме?
— Нямам какво да ви отговоря.
Двукратно почукване на вратата прекъсна разговора.
— Занесох писмото — докладва слугата, като влезе и се поклони. — Ето и отговора.
Родин кимна извинително на Фарингея, прочете писмото, написа няколко думи под отговора, който получи, подаде го на слугата и му нареди да бъде изпратено на същия човек.
— Мога ли да продължа? — попита Фарингея, след като слугата напусна стаята. Родин се съгласи. — Преди няколко дни, когато принцът, макар и ранен, се готвеше по мой съвет да тръгне за Париж, пристигна една карета с дарове за Джалма, изпратени от непознат приятел. Освен пратеника на този приятел, в каретата беше и един доктор, когото сте изпратили да лекува Джалма и да го придружи до Париж. Джалма тръгна вчера. Докторът каза, че раната на принца ще се възпали, ако той не лежи през целия път и така се отърва от пратеника, който се върна сам. Докторът се опита да премахне и мен, но Джалма не се съгласи и тръгнахме заедно — докторът, принцът и аз. Снощи преполовихме пътя и докторът каза да пренощуваме в гостилницата и че ще стигнем в Париж за тази вечер, тъй като принцът бе казал, че на 12 февруари вечерта трябва да е в Париж. От писмото на Жозюе аз знаех колко важно е за вас Джалма да не е тук на 13 февруари. Усъмних се и попитах доктора дали ви познава, който ми отговори със заекване и това засили съмнението ми. В гостилницата, докато докторът бе при Джалма, аз влязох в стаята му и разгледах една кутия, пълна с шишенца, които той бе донесъл със себе си. В едното имаше опиум… И се сетих…
— Какво се сетихте, господине?
— Преди да тръгнем, когато казваше, че из пътя раната на Джалма може да се влоши, докторът каза: „Добре е да вземете утре по път едно успокоително питие, което ще приготвя. Ще го приготвя вечерта, за да е готово за утре в колата“. Сиреч днес принцът щеше да изпие питието надвечер и бързо щеше да заспи дълбок сън. Докторът щеше да се обезпокои и да нареди да спрем да прекараме нощта в някоя гостилница и така принцът щеше да се успи. Такъв беше планът ви. Поисках да се възползувам и успях.
— Всичко, което говорите, господине, — каза Родин, който гризеше ноктите си — ми звучи на еврейски.
— Сигурно, защото не говоря добре езика ви. Но ми отговорете, знаете ли какво означава аррай моу?
— Не.
— Жалко. Това е прекрасно растение от остров Ява, където виреят много отровни растения.
— Какво ме интересува! — отвърна рязко Родин, който едва успяваше да прикрие притеснението си.
— Интересува ви и то много. Ние, синовете на Бохвания, никога не проливаме кръв — продължи Фарингея. — Преди да метнем примката около врата на нашите жертви, ги чакаме да заспят. Когато не са заспали, приспиваме ги, колкото е необходимо — много сме изкусни в работата си. Нито змията е по-хитра, нито лъвът по-смел от нас. Аррай-моу е много ситен прах. Ако малко смръкне заспалия, или ако му се сложи в лулата, докато е буден, жертвата може да се приспи и никой да не я събуди. Ако се страхуваш да не я приспиш завинаги, даваш й да смръкне няколко пъти, докато спи и сънят й трае толкова, колкото може да изтърпи човек без храна и вода. Някъде около тридесет-четиридесет часа. Вижте колко груб е опиумът в сравнение с това божествено биле… Бях донесъл малко от него, но не бях забравил и противоотровата.