— Ще изляза, но да ви кажа още една дума. Мислите, че ви лъжа.
— Уверен съм, че ми разказвахте басни. Изгубих много време да ви изслушам, оставете останалите. Късно е вече, бъдете добър да ме оставите сам.
— Както разбирам, вие сте човек, от когото не трябва нищо да се крие — каза Фарингея. — Сега мога да разчитам само на милостта и презрението на Джалма. Като познавам характера му, как да му кажа „Дайте ми много пари, защото можех да ви предам, но не го направих“. Двадесет пъти съм могъл да го убия, но още не е настъпил неговият час. А за да го дочакам, както да дочакам и други зловещи часове, ми трябват пари, много пари… Само вие можете да ми ги дадете, да ми платите за Джалма, защото само вие имате полза от това. Не искате да ме слушате, защото мислите, че лъжа? Ето, тук записах името на гостилницата. Изпратете някого да провери дали е истина това, което казвам. Но наградата за моето предателство ще бъде много голяма. Казах ви, ще искам много пари — той показа на Родин записания адрес. Родин, който следеше всяко негово движение, се престори на дълбоко замислен, и нищо не отвърна. — Ето, вземете адреса и проверете дали ви лъжа.
— Наистина, господине! — Родин хвърли бърз поглед към адреса и го прочете, след което блъсна ръката му. — Нахалството ви ме изненадва. Повтарям ви, че не искам да имам нищо общо с вас. За последен път ви казвам да напуснете. Не знам какъв е този принц Джалма. Казвате, че можете да ми навредите. Не се притеснявайте, навредете ми, но, за Бога, излезте оттук.
Като каза това, Родин иззвъня силно. Фарингея отстъпи. Появи се възрастен слуга с добродушно и кротко лице.
— Лапер, светете на господина — Родин посочи Фарингея. Удушвачът, уплашен от това спокойствие, се смути. — Какво чакате още, господине, искам да остана сам.
— Добре — отговори Фарингея, докато излизаше бавно заднишком. — Отхвърляте услугите ми, но внимавайте, защото утре ще бъде много късно.
Родин се поклони. Удушвачът излезе. Вратата се затвори зад него. Миг след това д’Егрини се показа на прага на близката стая. Беше пребледнял и смутен.
— Какво направихте! — каза той на Родин. — Чух всичко. За нещастие, сигурен съм, че той говореше истината. Индиецът е в неговите ръце, сега ще отиде при него…
— Не вярвам — отвърна смирено Родин, поклони се и пак придоби мрачен и покорен израз.
— Кой ще го спре да отиде при принца?
— Чуйте ме. Когато злодеят влезе тук, аз го познах и преди да започнем разговор, написах на Морок няколко реда, който беше на долния етаж, заедно с Голиат. Чакаха удобен момент да се появят пред Ваше Преподобие. По-късно, по време на разговора, когато ми донесоха отговора на Морок, който чакаше заповедите ми, му дадох нови наставления според променилите се обстоятелства.
— Каква полза от това, когато той напусна къщата!
— Ваше Преподобие, той излезе, но след като ми показа адреса, където е индиецът. Дори и да не бе го направил, щеше да попадне в ръцете на Морок и Голиат, които го чакаха на улицата, на две крачки от вратата. Но тогава пък нямаше да знаем къде е Джалма.
— Отново насилие! — каза недоволно д’Егрини.
— И на мен ми е мъчно, много мъчно… — отвърна Родин — но беше необходимо да се движим по приетата схема. Този човек трябва да бъде задържан за двадесет и четири часа.
— А после? Ако се оплаче?
— Разбойник като него няма да посмее да се оплаче. Освен това, той излезе свободно оттук. Когато го хванат, Морок и Голиат ще му завържат очите. Къщата има врата към улица „Vieille des-Ursius“. По това време по нея не минава никой. Ще го свалят в една изба на новата сграда и утре през нощта, в същия час, ще го пуснат отново със завързани очи. Колкото до индиеца, знам къде да го търсим, но трябва да изпратим при него някой верен човек. А ако дойде на себе си, има едно просто и безопасно средство да го задържим утре през целия ден далеч от улица „Свети Франц“.
Слугата с кроткото лице, който беше въвел и отвел Фарингея, почука тихо на вратата и влезе вътре. Той носеше в ръката си торба от еленова кожа, която подаде на Родин и му каза:
— Това донесе господин Морок, който влезе през улица „Vieille“.
Слугата излезе. Родин отвори торбата, показа на отец д’Егрини медальона и писмото на Жозюе и каза: