— Абат д’Егрини, който досега е бил настойник на господин Гавриил, скоро ще дойде да ни потърси — рече Родин. — Имайте добрината да го доведете при нас.
Самуил кимна. Родин и Гавриил останаха сами.
Ангелската кротост на мисионера се смени с тъга, решителност и строгост. Родин, който не се бе срещал няколко дни с Гавриил, забеляза това и го наблюдаваше, когато пресичаха пощенската улица, за да стигнат улица „Свети Франц“. Младият свещеник както винаги бе в дълго черно расо, което подсилваше бледостта на лицето му. Когато останаха сами, той се обърна рязко към Родин.
— Ще ми кажете ли най-накрая, господине, защо няколко дни ми бе забранено да разговарям с Негово Преподобие отец д’Егрини? И защо е избрал това място да говори с мен?
— Не мога да отговоря на въпросите ви — отвърна хладно Родин. — Негово Преподобие ще дойде скоро, попитайте него. Той избра тази къща, защото имате интерес да сте тук. Вие знаете това много добре…, макар да се направихте на учуден, когато чухте пазачът да говори за нотариус. — И Родин хвърли изпитателен поглед към Гавриил.
— Не ви разбирам — отвърна той. — Какъв интерес мога да имам, за да стоя в тази къща?
— А какво ви каза майка ви вчера? Защо си позволихте да я приемете без разрешението на отец д’Егрини? Не ви ли разказа тя за някакви семейни документи, които намерила, когато ви прибрала?
— Не, господине — каза Гавриил. — Майка ми е предала тези документи на изповедника си, а по-късно преминали в ръцете на отец д’Егрини. От дълго време за пръв път става дума за тези документи.
— Вие твърдите, че вчера Франциска Балдуин не е дошла да ви говори за тях? — повтори бавно и отчетливо Родин.
— Доколкото разбирам, вие се съмнявате в онова, което казвам? Уверявам ви, че говоря истината.
— Вярвам… — каза Родин, чието съмнение се разсея, след като Гавриил искрено повтори думите си. — Хрумна ми, когато се чудех по каква причина сте нарушили заповедите на отец д’Егрини да не се срещате с външни хора. При това, противно на правилата на нашето Общество, вие си позволихте да затворите вратата, която винаги трябва да е отворена или открехната, за да можем да се контролираме, както ни се предписва… Не можах да си обясня това нарушение на дисциплината, освен с необходимостта да си кажете нещо много важно с майка си.
— Госпожа Балдуин пожела да разговаря с мен не като със син, а като със свещеник — отговори Гавриил — и аз помислих, че мога да я изслушам. Затворих вратата, защото ставаше дума за изповед.
— Какво толкова спешно е трябвало да изповядва?
— Ще научите, когато го кажа на Негово Преподобие, ако ви позволи да ме слушате. — Последните думи мисионерът изрече толкова решително, че след тях настъпи мълчание.
Припомняме на читателите, че до този момент настоятелите не бяха му разказвали за важните семейни интереси, които налагаха присъствието му на ул. „Свети Франц“. Вечерта срещу 13 февруари Франциска Балдуин, отчаяна от мъка, не се сети да му каже, че и сирачетата трябва да бъдат на същото място, а и да се бе сетила, Дагоберт й бе забранил да говори за това пред младия свещеник. Гавриил не знаеше нищо за семейните връзки, които го сближаваха с дъщерите на маршал Симон, с госпожица Кардовил и с господин Харди, с принца и с Голчо. С други думи, ако му бяха съобщили, че е наследник на Марий Ренепон, той щеше да мисли, че е единственият потомък на този род.
Гавриил видя през прозореца как зидарите откъртваха камъните от вратата, след което започнаха да махат железата, които крепяха оловната плоча върху вратата.
В същото време Самуил въведе отец д’Егрини в стаята. Преди Гавриил да се обърне, Родин бързо прошепна:
— Не знае нищо, няма за какво да се боим от индиеца.
При все, че отец д’Егрини изглеждаше спокоен, лицето му бе пребледняло като на картоиграч, който очаква да види ужасния край на играта. До този момент всичко бе благоприятно за плановете на Обществото, но сега с ужас си мислеше за четирите часа, които оставаха до съдбоносния финал. Когато Гавриил се обърна, той приближи до него усмихнат, протегна ръка и каза любезно и сърдечно:
— Синко, страдах, задето не пожелах да разговаряме досега. Страдах и задето ви заповядах да останете няколко дни усамотен. Не съм длъжен да давам обяснение за моите заповеди, но ще ви кажа, че го направих за ваша полза.
— Трябва да вярвам, Ваше Преподобие — поклони се Гавриил.
Младият свещеник усещаше непреодолимо неспокойствие и страх, защото докато тръгна за Америка отец д’Егрини, пред когото даде ужасните обещания, с които безвъзвратно се свърза с Исусовото общество, беше придобил над него такова влияние, каквото могат да окажат деспотизмът, натискът и заплахите. А те съсипват всички жизнени сили на душата и я правят пасивна, уплашена и вкаменена. Впечатленията от първата младост са неизлечими… След завръщането си от Америка Гавриил сега за пръв път се срещаше с отец д’Егрини. Макар че решението, което бе взел не намаля, той съжаляваше, че не успя да придобие още повече сили от един откровен разговор с Агрикол и Дагоберт.