Влиянието на възпитанието е толкова силно, че Гавриил въпреки отказването си от Обществото, се срамуваше от отец д’Егрини и с притеснение очакваше отговора на преподобния отец, от когото искаше да го освободи от дадената дума.
Негово Преподобие, след като скри своя план за нападение, въздъхна дълбоко, наруши мълчанието и успя да се превърне от ядосан в приятен и благ събеседник.
— Простете, скъпи синко, че мълчах толкова дълго. Но това внезапно решение ме изненада, трябваше да поразмисля и да се помъча да открия причината за това отказване от Обществото. Струва ми се, че успях. И така, синко, размислихте ли добре върху важността на своята постъпка?
— Да, отче.
— Окончателно ли сте решили да напуснете Обществото, дори и против моята воля?
— Ще ми бъде трудно, но ще го направя.
— Наистина трябва да ви е мъчно, защото доброволно дадохте безвъзвратна клетва и според нашите правила тя ви задължава да не напускате Обществото без съгласието на настоятелите си.
— Както ви е известно, тогава аз не знаех значението на задължението, с което се обвързвам. Но сега го разбрах и искам да се оттегля. Единственото ми желание е да имам енория в някое отдалечено от Париж село. Усещам непреодолимо влечение към такава полезна длъжност. По селата цари страшна бедност и незнание как да се облекчи положението на бедните земеделци, че ми се струва, с Божията помощ в едно село ще мога да допринеса някаква полза на човечеството. Затова ще ми бъде мъчно, ако ми откажете онова, което…
— Успокойте се, синко. Не възнамерявам вече да се противя на желанието ви да се разделите с нас.
— Значи ме освобождавате от клетвата?
— Нямам такава власт, синко, но веднага ще пиша на нашия генерал в Рим и ще поискам разрешение.
— Благодаря ви, отче!
— И така, скоро ще се освободите от тези връзки, които ви тежат. Но онези, от които се отказвате, ще продължат да се молят за вас, за да ви опази Бог от по-големи заблуди. Вие се чувствате свободен от всякакви връзки с нас, но ние не се считаме свободни от връзките си с вас, не се къса така лесно бащината ни привързаност. Ние се считаме обвързани с нашите възпитаници заради самите благодеяния, с които сме ги обсипвали. Например вие, синко, бяхте беден сирак. Ние ви протегнахме ръка заради съчувствието, което заслужавахте, а и за да свалим един товар от вашата прекрасна майка…
— Отче, — отвърна Гавриил — аз не съм неблагодарен…
— Иска ми се да вярвам, синко… Дълги години ние ви давахме и духовна, и телесна храна. Днес искате да се отречете от нас и да ни напуснете… Ние сме съгласни. Сега, след като разбрах истинската причина за вашето отказване, мой дълг е да ви освободя от клетвите.
— За каква причина говорите, отче?
— За съжаление, синко, разбирам от какво се страхувате. Днес ни заплашват опасности… Вие знаете много добре…
— Опасности ли? — възкликна Гавриил.
— Не е възможно да не знаете, че откакто ги няма законните ни господари, нашите поддръжници, безбожността на бунтовниците става все по-заплашителна. Измъчват ни с преследвания… Аз разбирам и оценявам причината, която ви кара да се отделите от нас.
— Отче! — извика Гавриил от негодувание. — Не можете да мислите така за мен!
Отец д’Егрини, без да обръща внимание на възклицанието на Гавриил, продължи да описва мнимите опасности за Обществото, което не само не беше застрашено, но бе започнало постепенно да възвръща някогашното си влияние.
— О, ако нашето Общество бе всесилно! — продължи отец д’Егрини. — Ако беше обградено от почест и уважение, което му дължат истинските християни, тогава може би щяхме да се подвоумим, скъпи синко, дали да ви освободим от задълженията. Тогава може би щяхме да се помъчим да ви отворим очите за светлината и да ви спасим от объркването, в което сте изпаднали. Но днес, когато сме слаби, притеснени, заплашвани от всички страни, наш дълг е да не ви караме насила да споделяте опасностите, от които благоразумно искате да се спасите.
Като изрече всичко това, отец д’Егрини хвърли поглед към секретаря си, който кимна положително и нетърпеливо в очакване на продължението.
Гавриил застина неподвижно. Нямаше по-благородно, по-истинско и по-мъжко сърце от неговото. След подобно тълкуване на решението му, всеки може да се досети за страданията, които го разтърсиха.