— И какво се получи? — попита нотариусът.
— За нещастие — отвърна Агрикол — отговориха ми, както бяха отговорили на баща ми, че не могат да предприемат нищо само по едно заявление и че ще помислят.
В същото време Бетсабеа чу, че по входната врата някой чука, направи знак и Самуил излезе от червения салон.
Нотариусът погледна Агрикол и баща му и каза:
— Не се съмнявам, господа, че говорите истината, но с голямо съжаление ви казвам, че не мога да отдам на недоказаните ви обвинения такова значение, което би спряло законния ход на вашите думи. Както вие, господа, уважавате съдебната власт, като сте се обърнали с доверие към нея, така и аз с чиста съвест ви питам: мога ли да поема отговорността, която съдиите не са посмели да поемат?
— Вие сте задължен в името на честта и на истината! — извика Дагоберт.
— Вероятно според вас е така, господине. Но аз оставам верен на истината и ще изпълнявам завещанието, направено от един човек преди неговата смърт. Вие няма да изгубите нищо. Ако онези, които защитавате, се чувствуват измамени, подайте жалба срещу наследника на отец Гавриил… Но сега аз съм длъжен да му предам сметките.
Съображенията на нотариуса бяха толкова близо до закона, че Самуил, Дагоберт и Агрикол застинаха и се умълчаха…
След кратък размисъл Гавриил сякаш взе отчаяно решение и каза с твърд глас на нотариуса:
— Щом в такъв случай законът не подкрепя правото, аз ще стигна до крайност като за последен път попитам отец д’Егрини дали няма да се задоволи само с моята част от наследството, при условие, че другите части останат в сигурни ръце, докато наследниците успеят да докажат правата си?
— Вече ви казах какво мисля по този въпрос — отвърна отец д’Егрини. — Не става дума за мен, а за огромната полза на милосърдието. Затова съм принуден да не приема частта на господин Гавриил и да му напомня всички негови задължения.
— Значи, господине, вие не приемате това предложение? — попита Гавриил развълнувано.
— Човеколюбието ми забранява да го приема.
— Категорично ли отказвате?
— Мисля за всички свещени дела, които могат да подкрепят божията слава и нямам нито сила, нито воля да направя и най-малката отстъпка.
— Щом е така — каза младият свещеник — вие ме принуждавате да взема обратно подаръка си. Мога да подарявам само онова, което е мое, но не и чуждото.
— Внимавайте, господин абат! — каза отец д’Егрини. — Ще ви напомня, че държим в ръцете си вашата официално подписана клетва…
— Знам, господине, че съм подписал клетва, с която се задължавам никога да не взимам обратно дарението под какъвто и да е предлог. Иначе ще бъда подложен на презрението на честните хора. Тъй да бъде, господине… — каза Гавриил. — Ще понеса всички последствия на клетвопрестъпването. Вие ще разкажете това навсякъде. Ще бъда изложен на презрението на всички. Но нека Бог ме съди. — И младият свещеник избърса една сълза.
— Успокойте се, синко! — извика Дагоберт с нова надежда. — Всички честни хора ще бъдат на твоя страна.
— Добре, добре, братко — каза Агрикол.
— Господин нотариус — рече тогава Родин с тъничкия си пронизителен глас. — Моля разяснете на господин Гавриил, че може да нарушава клетвата си колкото иска, но е много по-лесно да пристъпи гражданското законодателство, отколкото едно чистосърдечно свещено обещание.
— Говорете, господине — каза Гавриил.
— Кажете на Гавриил — продължи Родин, — че едно дарение приживе, каквото той направи на отец д’Егрини, може да се вземе обратно само по три причини.
— Да, господине, по три причини — потвърди нотариусът.
— Първата причина е ако на дарителя се родят деца — продължи Родин. — Но аз се срамувам да предположа, че това ще се случи с отец Гавриил. Втората причина е неблагодарността на дарения. Отец Гавриил може да бъде сигурен в нашата сърдечна и вечна признателност. И накрая третата причина е неизпълнението на желанията на дарителя. В последния случай, колкото и лошо мнение да има за нас сега отец Гавриил, той ще трябва да ни даде известно време, за да се убеди, че неговото дарение изцяло ще бъде в полза на Божията слава.
— Сега, господин нотариус — поде отец д’Егрини, — вие трябва да решите дали господин Гавриил може да си вземе обратно дарението, или не.