— Казвам ви, господине — високо произнесе старецът, — че това ковчеже няма да излезе оттук, докато господин нотариусът не види какво пише в писмото.
Тези думи на Самуил привлякоха вниманието на всички.
Родин бе принуден да се върне обратно. Въпреки цялата си твърдост, евреинът настръхна от заплашителния поглед, който йезуитът му отправи. Нотариусът се съгласи да изпълни волята на Самуил и внимателно разгледа писмото.
— Боже мой! — възкликна той внезапно. — Какво виждам! Толкова по-добре…
Всички обърнаха погледите си към него.
— Четете, четете, господине! — помоли го Самуил. — Може би предчувствията не са ме излъгали.
— Господине — каза отец д’Егрини на нотариуса. — Какво е това писмо?
— Допълнение към завещанието — отговори нотариусът, — което променя нещата.
— Какво? — извика отец д’Егрини ужасено и бързо приближи до нотариуса. — Всичко ли променя? И на какво основание?
— Не може да бъде! Протестираме! — каза Родин.
— Гавриил, татко, чуйте! — извика Агрикол. — Не всичко е загубено. Още има надежда!
— Какво говориш! — попита младият свещеник, който не вярваше на ушите си.
— Господа — обади се нотариусът, — трябва да ви прочета какво пише тук. Това променя или по-точно отлага всички разпоредби на завещанието.
— Гавриил! — извика Агрикол и прегърна мисионера. — Нещата се отлагат, нищо не е загубено.
— Слушайте, господа — каза нотариусът и зачете.
„Това допълнение отлага за 1 юни 1832 година без никакво изменение всички разпоредби в завещанието, което написах днес в един часа на обед. Къщата ми отново ще се зазида, а парите ще останат у пазача, за да се раздадат на 1 юни 1832 година на онези, които имат право.
Villetannese, днес, 13 февруари, 1682 година, 11 часът вечерта.
Марий Ренепон“.
— Протестирам срещу това допълнение. То е фалшифицирано — извика отец д’Егрини пребледнял от отчаяние и ярост.
— Жената, която предаде писмото на нотариуса е съмнителна — добави Родин. — А това допълнение е подправено.
— Не, господине — строго каза нотариусът, — защото сравних двата подписа и смятам, че са напълно еднакви. Във всеки случай, както казах тази сутрин за наследниците, които не се явиха, вие също може да се оплачете по повод достоверността на това допълнение. Но засега нещата си остават така, както са били, защото срокът за влизане в сила на завещанието е отложен за след три месеца и половина.
Докато нотариусът произнасяше тези думи, Родин изгриза ноктите си до кръв. За пръв път бледите му устни се зачервиха.
— Господи, ти ме чу, ти ме послуша! — извика Гавриил и коленичи. — Твоята висша справедливост не ще остави да тържествува несправедливостта.
— Какво казваш, синко? — попита Дагоберт, който в първия си пристъп на радост не бе схванал добре значението на допълнението.
— Всичко се отлага, татко! — обясни ковачът. — Срокът за явяване на наследниците е след три месеца и половина, считано от днес. И сега, когато излязоха наяве интригите на тези хора — Агрикол посочи Родин и отец д’Егрини — вече няма защо да се страхуваме от тях. Само ще се пазим. И така сирачетата, госпожица Кардовил, моят добър господар господин Харди и младият индиец ще си получат наследството.
Невъзможно е да се опише радостта на Гавриил и Агрикол, на Дагоберт и на бащата на маршал Симон, и на Самуил и на Бетсабея.
Само Фарингея остана мрачен и навъсен пред портрета на мъжа с черния белег на челото.
Не можем да опишем и яростта на отец д’Егрини и Родин щом видяха, че Самуил прибира ковчежето.
От съвета на нотариуса, който взе със себе си допълнението, за да постъпи както повелява законът, Самуил разбра, че е по-благоразумно да внесе огромните суми във френската банка, тъй като вече стана ясно, че са в него.
В мига, когато всички ощастливени сърца затуптяха от радост и надежда, отец д’Егрини и Родин напуснаха къщата с преливащи от ярост души. Преподобният отец се качи в каретата си и каза на кочияша:
— Към двореца на госпожа Сен-Дизие! — След това, излязъл извън кожата си, той захлупи ръце, отпусна се на възглавничките и тежко въздъхна. Родин седна до него, гледайки с отвращение и презрение този отчаян и отпуснат човек.
— Малодушен е… — промърмори тихичко той. — Отчайва се, но пък…
Четвърт час по-късно каретата стигна до Вавилонската улица и влезе в двора на двореца.