Докато изговаряше тези думи, Родин внушаваше само страх и респект. Княгиня Сен-Дизие реши, че е почти прекрасен в своята смелост и категоричност.
Отец д’Егрини реши, че е попаднал под непреодолимата и неумолима власт на това дяволско създание, опита се да окаже съпротива с последни сили и извика:
— Е, господине, това самохвалство не е доказателство за способностите и силата ви. Ще видим тази работа.
— Ще я видите — отвърна студено Родин. — И знаете ли коя работа ще видите? (Родин много обичаше риторичните въпроси). Онази, която вие толкова малодушно изоставихте.
— Какво говорите! — извика княгиня Сен-Дизие, защото отец д’Егрини, изумен от смелостта на Родин не намираше сили да отговори. — Казвам, — повтори той бавно — че се наемам да изведа до успешен край делото ви за наследството на Родин, което сега смятаме за изгубено.
— Вие! — извика отец д’Егрини. — Вие ли?
— Аз!
— Но нали машинациите ни бяха разкрити.
— Още по-добре. Ще бъдем принудени да открием още по-хитри начини.
— Но сега всеки ще се пази от нас.
— Толкова по-добре, защото по-трудният успех винаги е по-сигурен.
— Как, нима се надявате, че ще принудите Гавриил да не се отказва от дарението? Което може би е и незаконно?
— Ще вкарам в касата на Обществото двеста и дванадесет милиона, които искат да ни отнемат. Разбра ли?
— Разбрах, но това е невъзможно.
— Аз пък ви казвам, че е възможно и трябва да бъде възможно, чухте ли! Нима късият ви ум не разбира? — извика Родин толкова разпалено, че мъртвешки бледото му лице почервеня. — Разбирате ли, че сега няма място за двоумение. Тези двеста и дванадесет милиона ще бъдат наши и тогава навярно във Франция ще се възстанови върховното ни влияние, защото с такива суми, в това продажно време, може да се подкупи и правителството, ако то поиска. Или е в тежко състояние. Подпалваме междуособица, сваляме това правителство и възстановяваме законното, което е от истинската наша среда и понеже дължи всичко на нас, то ще остави ние да се разпореждаме.
— Точно така — възкликна княгинята.
— И напротив — продължи Родин — ако тези двеста и дванадесет милиона останат у Ренепон, тогава ние ще бъдем съсипани и ще загинем. Тогава си спечелваме цяла фамилия върли и неумолими врагове. Не чухте ли колко осъдителни са исканията на Марий Ренепон, когато препоръчва създаването на дружество от неговия прокълнат род. Помислете каква огромна сила ще се събере тогава около тези милиони! Маршал Симон ще работи в името на дъщерите си, ще работи един любимец на народа, станал дук, без да се е възгордял от това, с което си осигурява влиянието върху простолюдието, защото военният дух и жизнеспособният бонапартизъм в очите на народа до ден-днешен олицетворяват народната чест и слава. След него идва Франсоа Харди — свободен, независим и просветен гражданин, образец на могъщ фабрикант, влюбен в прогреса и благосъстоянието на занаятчиите. Следва Гавриил, този добър според тях свещеник, апостол на първобитното Евангелие, представител на демократите на църквата срещу аристократите на църквата, на бедния селски свещеник срещу богатия владика. Казано на техния език — работникът на своето лозе, срещу мързеливия собственик. Роденият разпространител на всички идеи за братство, равенство и прогрес, пак както те се изразяват, и всичко това не в името на една размирническа, бунтовна политика, а в името на Христа, в името на една вяра, която е само милост, любов и мир. Това са техни думи. След тях идва Адриана Кардовил. Образец на изящност, изтънченост и красота. Проповедница на всички удоволствия, които тя смята, че усъвършенствува с изтънчеността си. Не говоря за нейния дух, за смелостта й — вие я познавате много добре. И никой не е по-опасен от нея, защото тя е благородничка по кръв, добросърдечна и с голямо въображение. И накрая идва принц Джалма — благороден, смел, готов на всичко, защото не знае нищо от цивилизования живот, несломим в омразата и в любовта, страшно оръжие в ръцете на онзи, който знае как да си послужи с него. И накрая Голчо. Макар и нищожна издънка на този прокълнат род, макар и без всякакво значение, ако се пречисти, облагороди и възроди чрез сближаването си с тези великодушни и благородни същества може да придобие огромно влияние като представител на занаятчиите. Сега вярвате ли, че всички тези лица, настроени срещу нас, защото сме искали да ги ограбим, ако последват, а аз съм уверен, че ще последват съветите на Ренепон, ако се обединят като работна сила, какво огромно състояние ще натрупат. И с каква огромна сила ще се сдобият. Не мислите ли, че ако ни обявят война, на нас и на идеите ни, ще бъдат най-яростните неприятели, които сме имали досега. Казвам ви, че никога Обществото не е било заплашвано толкова сериозно. Сега въпросът е на живот и смърт. Сега ние няма да се защитаваме, а ще нападаме, ако искаме да смажем този проклет род Ренепон и да присвоим милионите.