— Така е, госпожице. Горките дечица! Никой не се грижи за тях. Нямат си баща и майка, сами си изкарват прехраната…
— Да, да, бабо Арсен, лесно упрекват една госпожица, че е тръгнала по лош път — такава била, онакава била. Но ако знаеха какво я е тласнало натам, нямаше да я корят, а щяха да я оплакват. Но да ти кажа за себе си… На петнадесет години вече бях доста хубавка. Веднъж трябваше да се оплача за нещо на главния надзирател на фабриката. Отидох в стаята му и той ми каза, че ще ми помогне и дори ще ме защити, а после се нахвърли да ме целува. Аз се възпротивих и тогава той се развика: „Така ли?! Тогава за теб няма работа. Вън от фабриката!“
— Ах, какъв отвратителен човек! — каза баба Арсен.
— Върнах се вкъщи разплакана. Леля ми ме успокои и ми обеща, че ще ме настани другаде. Да, но беше невъзможно, защото фабриките бяха претоварени с работна ръка. А злото никога не идва само. Леля ми се разболя, вкъщи нямаше пукната пара. Най-сетне си плюх на краката и отидох във фабриката да се моля на надзирателя пак да ме вземе на работа. Но нищо не стана. Той ми отговори, че съм избягала от щастието си и че ако бях изпълнила волята му, може би по-късно щял да се ожени за мен. Какво да ти кажа, бабо Арсен? От една страна ме налегна сиромашията, от друга — нямах работа, леля ми болна, а надзирателят обещава да ме вземе, ако… И направих онова, което правят толкова други.
— А по-нататък не го ли подкани да се ожени за теб?
— Да, но ми се изсмя в очите и след шест месеца ме заряза. Много плаках тогава. Разболях се тежко от всичко това, но накрая и аз намерих утеха, както човек намира утеха за всичко. По-късно срещнах Филемон. Връщам си на него за всички останали мъже… Измъчвам го — добави Роз-Помпон натъжена, но след това тежкият облак, който помрачаваше хубавото й личице, се разпръсна.
— Истина е — каза баба Арсен замислено. — Когато едно момиче се подхлъзне, няма кой да го закриля и защитава. Да, често злото в нас е родено от друг.
— Я! Нини-Мулен! — извика Роз-Помпон и се вгледа в отсрещната страна на улицата. — Доста раничко е станал. За какво ли идва при мен? — и тя се загърна свенливо в горната си дреха.
И наистина, Жак Дюмулен се приближаваше с нахлупена до ушите шапка, със зачервен нос и искрящи очи. Беше облечен с палто, което подчертаваше издутия му корем. Държеше ръцете си в дълбоките джобове, а под едната му мишница имаше дебела тояга. Той зърна Роз-Помпон, тъкмо когато се канеше да пристъпи прага и да се обърне към портиерката.
— Я, моето съкровище е станало! Чудесно! Идвах, да й пожелая добро утро — и Нини-Мулен разтвори обятия да прегърне Роз-Помпон, но тя се дръпна назад. — Неблагодарно чедо — възмути се религиозният писател, — отблъскваш бащинската ми сутрешна прегръдка?!
— Приемам бащински прегръдки само от Филемон… Вчера ми изпрати едно писмо, буренце вино, две гъски, едно гърне сладко и една змиорка. Много смешен подарък, нали! Задържах сладкото, а останалото замених за два живи гълъба, които настаних в стаята на Филемон и тя заприлича на чудесен гълъбарник. Освен това мъжът ми си идва със седемстотин франка, които изпросил от уважаемите си родители, под предлог, че ще изучава контрабас, тромпет и китара, за да се изяви в обществото и да си намери богата съпруга.
— Тогава можем да изпием виното и да се повеселим, докато Филемон си дойде със седемстотинте франка — и след като потупа джобовете на жилетката си, които издрънчаха, Нини-Мулен добави: — Дойдох да те поканя, ако имаш желание, да се повеселим днес, утре, пък и в другиден…
— Ако забавленията са прилични и достойни, защо да не искам.
— Бъди спокойна, ще ти бъда дядо, прадядо, стар семеен приятел, ще ходим на разходка, на обяд, на театър, на маскенбалове, а после на вечеря. Как ти се вижда това?
— Само при условие, че дойде и клетата Цефиза. Поне да се поразсея малко.
— Нека дойде и Цефиза.
— Я виж ти, да не би да си получил наследство, дърт апостоле?
— Нещо повече, хубавице на хубавиците. Аз съм главен редактор на един духовен вестник. И понеже трябва да се държа прилично на това достопочтено място, всеки месец вземам предплата и три дни отпуск. При това условие се съгласявам да бъда свят човек през двадесет и осем дни от тридесетте. Тогава съм важен и сериозен като вестника им.