Смелите в амбициите си хора, които с търпение и упорство кроят тайните си ходове, винаги се изненадват от сполуката си, когато тя значително надминава техните предвиждания и очаквания. Родин бе изпаднал в такова положение. Благодарение на чудеса от хитрост, лукавство и двуличие, благодарение на обещаните огромни подкупи и благодарение на изумлението, ужаса и доверието, които вдъхваше острият му ум на много влиятелни хора, Родин научаваше от папското правителство, че при първа възможност в удобен момент може да разчита на нова длъжност. Тя често е събуждала страх, омраза и завист у много господари и е била заемана понякога от велики и благородни мъже, понякога от отвратителни злодеи или пък от хора, произлезли от най-низшите слоеве на обществото. Но за да постигне със сигурност целта си, Родин трябваше да успее в начинанието си, като бе поел задължението да го изпълни без насилие, а само чрез умело провокиране и ръководене на страстите. Т.е., да предаде на Исусовото общество богатството на фамилията Ренепон. Присвояването на това богатство имаше множество последствия. А според личните цели на Родин, той трябваше да използува Обществото, чиито управляващ държеше в ръцете си, за стълба и средство за собственото си облагодетелствуване.
Първата му радост, резултат от честолюбива скромност и недоверие в собствените сили, характерни за по-умните хора като него, премина. След това Родин започна да си представя по-хладнокръвно и по-разумно нещата и почти се разкая за първоначалната си реакция. Но сетне, обладан от нов пристъп на смешно суеверие, което човек никога не прикрива, ако е сигурен, че е сам, Родин стана и поднесе писмото пред очите на портрета изобразяващ малкото пастирче, станало папа. Той сложи кльощавия си пръст върху папските знаци и процеди през зъби:
— Какво ще кажеш, братко? Може би и аз като теб…
След глупавия си въпрос Родин се върна до масата, сложи писмото пред себе си, за да го прочете втори път, втренчи очи в него и сякаш изгладнял от радостната новина, задъвка с още по-голям апетит сухия хляб и ряпата и си затананика някаква мелодия със старческия си глас.
В това ненаситно тщеславие, свряно в мизерното убежище, което събитията почти оправдаваха, имаше нещо причудливо, велико и най-вече страшно.
Макар отец д’Егрини да не беше особено извисен човек, той притежаваше важни качества. Беше с благородническа кръв, много горд и от по-отбрано общество, но никога дори не дръзна да помисли за мястото, на което Родин възнамеряваше да се възкачи ненадейно. Негов единствен стремеж, въпреки че също го смяташе за прекалено смел, беше някой ден да бъде избран за генерал на Обществото, обхващащо целия свят. Лесно можеше да се схване разликата в честолюбивите стремежи на тези две лица. Когато един мъж има превъзходен ум, здрава и жизнена натура, съсредоточава всичките си душевни и физически сили върху една цел, която преследва с упорито постоянство, както Родин, той е целомъдрен и въздържан и доброволно се отказва от всички удоволствия на сърцето и чувствата. Такъв човек почти никога не въстава срещу свещените заповеди на Създателя. Но когато работи в полза на някаква чудовищна и хищна страст, на някакво пъклено божество, той отправя светотатствена молба и иска в замяна на страшната сила унищожаването на всички благородни стремежи, на всички неоценими нравствени преимущества, на всички нежни чувства, с които Бог в своята безкрайна мъдрост и неизчерпателна щедрост бащински е надарил създанието.
По време на описаната няма сцена Родин не бе забелязал, че пердетата на един от прозорците на третия етаж на срещуположната сграда бяха леко дръпнати. Там можеха да се видят хитрото лице на Роз-Помпон и силеновия лик на Нини-Мулен. А това означаваше, че въпреки провесените носни кърпи, Родин не можа да се скрие от любопитните очи на двамата предводители на шеметния бал.
III глава
Непредвидено посещение
Въпреки, че Родин се потресе от второто Писмо, дошло от Рим, той не искаше изненадата му да проличи в неговия отговор. Щом привърши със скромната си закуска, взе един лист и бързо написа с шифър и с присъщия му груб и неподправен тон, когато не трябваше да лицемерничи, следното писмо: