Звънливият глас на Роз-Помпон отново екна.
Родин ядосано скочи от стола си. Но йезуитът лесно се подаваше на чудати суеверни мисли и затова се изненада и почти изплаши от странното съвпадение със следните стихове, които не знаеше, защото не бе изучавал Беранже като сламената вдовица на Филемон. Песента се казваше „Добрият папа“:
Понадигнат от стола си с изопнат врат и облещени очи, Родин слушаше. В същото време Роз-Помпон, прелитайки като пчела от цвят на цвят, вече тананикаше друга песен — Colibri. Йезуитът се отпусна на мястото си озадачен. Но след кратък размисъл, лицето му се проясни. Странното съвпадение му се стори добро предназначение. Той отново взе перото и първите думи, които написа, показаха, че вярва в силата на съдбата.
„Никога не съм се надявал, че ще постигна такъв успех, както сега. Затова нищо не бива да се занемарява. Всяка догадка изисква двойно по-ревностно отношение. От вчера имам нова идея. За нея трябва да работим с общи усилия. Основах един краен католически вестник «Любов към ближния». Неговата насоченост ще бъде ултрамонтанска, тиранична и антисвободолюбива, затова всички ще мислят, че е орган на Рим. Ще съдействувам да повярват на този слух. Ще предизвикваме ново раздразнение.
Това ме радва.
Ще повдигна въпроса за свободата в преподаването. Крайните либерали ще ни подкрепят. Глупаците, смятат, че сме като всички, но нашите права, нашите преимущества, нашето влияние върху изповедта, нашата подчиненост на Рим ни поставят извън общовалидното право, чрез предимствата, от които се ползуваме. Но те са още по-глупави, защото ни смятат за безсилни, тъй като самите те са безсилни спрямо нас. Провокационни въпроси, бунтовнически викове, нови неприятности за Слабия човек. Капка след капка — вир.
Това би ми доставило голяма радост.
Накратко: целта е отказът от престола. Средството: тревоги и непрестанен тормоз. Чрез наследството на Ренепон ще подкупим изборите. Щом стоката има цена, тя може да бъде продадена.“
Внезапно Родин прекъсна писмото. Стори му се, че до вратата на стаята, водеща към стълбите, се чу шум. Той се ослуша, спря дъха си, но си помисли, че се е излъгал и отново взе перото:
„Аз се наемам с наследството на Ренепон. То е единствената подкрепа на нашите светски планове. Грешките трябва да се поправят. Глупавите ходове на отец д’Егрини, който без малко не провали всичко, трябва да бъдат заменени от преплитане на интересите и възбуждане на страстите. Но той има и много добри качества: познава света, притежава обаяние и проницателност, но все своето си знае. Само че не е дотам велик, че да се смалява съобразно обстоятелствата. Ще се възползувам от добрите му страни — материалът е годен. Навремето си послужих с правата, които ми даде преподобният отец генерал. Ако се наложи, ще съобщя на отец д’Егрини онова, което ми е възложил отец генералът. Досега го оставих да гадае за предназначението на това наследство. Подходът е добър, но не навременен.
Сведенията не бяха точни. Милионите са повече от два. Догадките се оправдаха. Имаме голямо поле за действие. Сега делото около наследството на Ренепон ми принадлежи двойно. Милионите ще бъдат наши, преди да са изтекли три месеца, чрез свободната воля на наследниците. Така трябва да бъде. Защото иначе ще изгубя материалните средства и възможността за успех намалява на половина. Поисках пълна власт. Времето минава и аз действувам така, сякаш съм я получил. За моите планове е крайно необходимо едно сведение. Искам го от вас. Необходимо ми е, разбирате ли?! Голямото влияние на брат ви във виенския двор ще ни помогне. Искам да ми изпратите и най-дребните подробности за положението на Райхщадския дук — Наполеон II на империалистите. Възможно ли е чрез вашия брат да се установи тайна кореспонденция с княза? Съобщете ми бързо, това не търпи отлагане. Настоящето писмо изпращам днес. Утре ще напиша допълнение, което както винаги ще получите чрез Малкия търговец.“