Когато Родин запечата писмото в двоен плик, отново му се стори, че дочува шум отвън. Той пак се ослуша. След кратко мълчание на вратата му се почука няколко пъти. Родин настръхна. Вече близо година идваше в тази къща и сега за пръв път някой чукаше на вратата му. Той бързо скри писмото в джоба на редингота си, отвори старата ракла, набутана под леглото, извади един вързоп книжа, увити в дрипава носна кърпа, прибави към тях двете новополучени писма и отново заключи раклата.
Отвън се почука по-силно и по-нетърпеливо.
Родин взе кошницата на търговката, сложи чадъра си под мишница и доста разтревожен отиде да види кой ще да е този досаден гост. Отвори вратата, а пред очите му се изправи Роз-Помпон — нахалната певица, която много прилично го поздрави и съвсем добродушие попита:
— Наистина ли вие сте господин Родин?
IV глава
Приятелска услуга
Въпреки тревогата и изненадата си, Родин не трепна. Той забеляза любопитния поглед на момичето, затова затвори вратата и добродушно отговори:
— Кого търсите, дъще?
— Господин Родин — каза Роз-Помпон и втренчи хубавите си сини очи в лицето на Родин.
— Не живее тук — рече той и направи крачка към стълбите. — Не познавам такъв. Потърсете го горе или долу.
— Хубава работа! Я виж ти! Може ли човек така да се шегува в наше време! — възкликна Роз-Помпон и повдигна рамене. — Да не би да си мислите, че не зная, че вие сте господин Родин.
— Аз се казвам Карломан — каза секретарят. — Мога ли да помогна с нещо? Какво обичате?
— Не можете — отвърна гордо Роз-Помпон и добави през смях: — Да не би да имате тайни любовници, та си сменяте името? Може би се страхувате, че майка ви ще залови?
— Вижте, скъпа дъще — усмихна се бащински йезуитът, — правилно казвате, аз съм господин Родин. Един добродушен старец, който обича децата. Веселите деца… Затова приемам шегата ви, но сега ме пуснете да си тръгна, защото нямам време — и отново се насочи към стълбите.
— Господин Родин — каза Роз-Помпон тържествено, — трябва да ви съобщя някои много важни неща и да ви поискам съвет за нещо, което пряко ме засяга.
— Гледай ти! Нямате ли си друга работа, та сте дошла тук.
— Че аз тук живея, господин Родин — отвърна хитро Роз-Помпон, наблягайки на името.
— Тук ли? Виж ти, не знаех, че имам толкова хубава съседка.
— Да, живея тук от шест месеца насам.
— Така ли? На кой етаж?
— На третия в отсрещната сграда, господине.
— Вие ли пяхте толкова хубаво преди малко?
— Аз, господин Родин.
— Песента ви ми достави истинско удоволствие.
— Много сте мил, господине.
— Живеете тук с родителите си, нали?
— Да, господин Родин — отвърна Роз-Помпон и свенливо сведе поглед. — Живея само с дядо Филемон и с баба Вакханалната царица.
До този момент Родин беше много разтревожен, защото не знаеше откъде Роз-Помпон е научила истинското му име. Но щом чу, че тук живее Вакханалната царица, тревогите му около появяването на Роз-Помпон се възнаградиха. Той непременно трябваше да разбере къде живее любовницата на Голчо и сестрата на Гърбавото. Онова Гърбаво, което му се стори много опасно след разговора с настоятелката на манастира и след намесата му в плановете за бягството на госпожица Кардовил. Освен това Родин се надяваше с хитрост да измъкне от момичето името на лицето, което му бе казало, че господин Карломан всъщност се казва Родин. Щом чу името на Вакханалната царица, Родин сключи ръце и се направи на крайно изненадан и заинтригувал.
— Ах, скъпа дъще, моля ви не се шегувайте. Дали не става дума за едно младо момиче с този прякор, което има гърбава сестра.
— Да, господине — отвърна Роз-Помпон, — това е прякорът й. Тя се казва Цефиза Соливо и е моя приятелка.
— Ваша приятелка ли? — замисли се Родин.
— Да, господине, много близка моя приятелка.
— Обичате ли я?
— Като сестра. Горкичката! Правя за нея каквото мога, но не съм в състояние… Но как така един уважаван човек на вашите години познава Вакханалната царица? Ха-ха, значи ето защо си измисляте фалшиви имена…