— Дъще, чувството ми за хумор се изчерпа — отвърна толкова нажалено Родин, че Роз-Помпон се разкая за шегата си.
— Но откъде познавате Цефиза? — попита тя.
— Не я познавам, но зная един добър младеж, който я обича до лудост!
— Да не е Жак Ренепон.
— Или Голчо, който сега се намира в затвора заради дългове — каза Родин и въздъхна. — Вчера го видях.
— Вчера ли го видяхте? Какво съвпадение! — извика Роз-Помпон и плесна с ръце. — Тогава елате бързо да разкажете на Цефиза за него. Тя е толкова разтревожена…
— На драго сърце бих й разказал добри новини за това чудесно момче, което обичам, въпреки всичките му лудории. Та кой ли не върши такива неща — добави Родин добронамерено.
— Наистина ли? — каза Роз-Помпон и разкърши снага, сякаш още се намираше на бала.
— Нещо повече — продължи Родин, — обичам го именно заради лудориите му. Защото, кой каквото ще да казва, скъпа дъще, но аз мисля, че той има добро сърце, добра душа и още много добри качества, иначе не би пилял парите си за чужди хора.
— Виждам, че сте благороден човек — каза Роз-Помпон, очарована от мъдростите на Родин. — Но защо не искате да дойдете при Цефиза и да й разкажете за Жак?
— Какъв смисъл има да й разказвам онова, което знае? Жак е в затвора. На мен ми се искаше да измъкна нещастното момче от това ужасно положение…
— Ах, господине, направете го, измъкнете Жак от затвора — извика Роз-Помпон. — Тогава и аз, и Цефиза ще ви прегърнем.
— Не е кой знае какво, детето ми — усмихна се Родин, — бъдете спокойна, няма да искам награда за дребната услуга, която бих могъл да направя.
— Смятате ли, че ще можете да измъкнете Жак от затвора?
Родин поклати глава, намръщи се и тъжно рече:
— Надявам се, но сега… Как да ви кажа… Всичко се променя…
— Защо? — изненада се Роз-Помпон.
— Вие се пошегувахте доста неприятно като ме нарекохте Родин, макар това да ви забавляваше, скъпа дъще. Разбирам, че друг ви е накарал да го извършите. Друг ви е казал: „Кажете на господин Карломан, че се казва Родин, хубавичко ще се повеселим…“
— Разбира се, че идеята да ви нарека Родин не е моя. Човек не може сам да си измисли такова име — отвърна Роз-Помпон.
— А в същото време, тази личност, без да предполага, много навреди с лукавите си шеги на нещастния Жак Ренепон.
— Боже мой, само защото ви нарекох Родин вместо господин Карломан? — възкликна Роз-Помпон, много разочарована и разкаяна за шегата, която си направи под влиянието на Нини-Мулен. — Но каква връзка има това, господине? — продължи момичето. — Каква връзка има шегата с доброто, което искате да направите на Жак?
— Нямам право да ви кажа, дъще. Наистина, много ми е мъчно, че на горкия Жак не му провървя. Честна дума, много ми е мъчно, но трябва да ме пуснете да си вървя.
— Моля ви, господине, чуйте ме. Ако ви кажа името на онзи, който ме накара да ви наричам господин Родин, ще се постараете ли да измъкнете Жак от затвора?
— Не искам да научавам чужди тайни, дъще. В цялата тази история вие сте станала играчка в ръцете на много опасни хора. Бога ми, въпреки че ви съчувствувам, не искам да си създавам неприятели. Боже опази! Аз съм скромен човек.
Роз-Помпон нищо не разбираше, но се напрягаше да вникне в опасенията на Родин и след кратък размисъл каза:
— Господине, всичко това е твърде сложно за мен. Честно казано, нищо не разбирам. Само зная, че ще ми бъде много мъчно, ако с шегата си съм причинила зло на един добър човек. Затова ще ви кажа истината такава, каквато е. Може би ще има полза от моята откровеност.
— Откровеността често прави светли и най-тъмните неща — важно рече Родин.
— Както и да е — отвърна Роз-Помпон. — Тежко му и горко на Нини-Мулен. Защо ме кара да говоря глупости, които могат да навредят на клетия Жак? Ето какво стана, господине. Нини-Мулен е голям присмехулник. Преди малко ви видя на улицата, а портиерката му каза, че името ви е Карломан. Тогава той ме накара да си направя шега, да дойда при вас и да ви нарека господин Родин, защото това много ще ви обиди. Обещах да не ви казвам името му, но щом това ще навреди на Жак, да се сърди на себе си. Ще ви го кажа.
Родин не можа да прикрие изненадата си при името на Нини-Мулен. Този драскач, когото бе направил редактор на „Любов към ближния“, не беше опасен човек. Но когато си пийнеше, ставаше ужасно бъбрив и толкова откровен, че можеше да попречи на плановете му за Голчо, които смяташе да осъществи чрез Вакханалната царица. Затова йезуитът реши да вземе мерки и да отстрани тази пречка.