— Значи, дъще, някой си Демулен ви е накарал да си направите тази шега с мен, така ли?
— Не Демулен, а Дюмулен. Пише за разни духовни вестници и защитава набожните за пари, защото ако Нини-Мулен е светец то негов покровител е дяволът, както сам казва.
— Тази господин явно е голям шегобиец.
— О, той е много добър човек.
— Почакай, почакай — подхвана Родин като се правеше, че уж си спомня нещо, — това не е ли един между тридесет и пет и четиридесет годишен човек, пълен, с червендалесто лице?
— Лицето му е пурпурно като чаша с червено вино — каза Роз-Помпон. — А пък носът му е пъпчив като малина.
— Същият е. Господин Дюмулен. В такъв случай съм напълно спокоен, скъпа дъще. Шегата ви не ме тревожи повече. Да, този човек е много добър, но прекалено обича удоволствията.
— Сега ще се опитате ли да помогнете на Жак, господине? Нали глупавата шега на Нини-Мулен няма да ви попречи?
— Надявам се.
— Нали не бива да казвам на Нини-Мулен, че ви съобщих кой ме накара да ви нарека господин Родин?
— Защо не? Винаги трябва да казваме истината.
— Но, господине, Нини-Мулен много строго ми забрани да ви казвам кой е измислил тази шега.
— Имахте основателна причина да ми съобщите името му. Защо да не му го кажете? В края на краищата решете сама… Постъпете както сметнете за добре.
— А мога ли да кажа на Цефиза за добрите ви намерения относно Жак?
— Откровеността си е откровеност, дъще. Никога не е страшно да се каже истината…
— Горката Цефиза много ще се зарадва! — съживи се Роз-Помпон. — Тъкмо навреме ще й дойде…
— Но не бива да мислите, че всичко е уредено. Не мога със сигурност да ви обещая, че ще освободя доброто момче от затвора. Казах, че ще се опитам. Но тъй като смятам, че вашата приятелка е в много тежко положение след арестуването на Жак, мога категорично да ви обещая една малка помощ, която тя ще получи още днес, та да преодолее трудностите на първо време. И ако е разумна… Ако е разумна, ще видим по-нататък…
— Ах, господине, да знаете колко е навременна тази помощ за горката Цефиза. Сякаш вие сте нейния ангел-хранител. Честна дума, казвайте се, ако щете Родин, ако щете Карломан, но мога да се закълна, че вие сте чудесен…
— Хайде-хайде, прекалявате, дъще — прекъсна я Родин. — Кажете един добър старец и толкова. Но не ви ли се струва, че светът е толкова малък и нещата са странно свързани помежду си като вериги. Когато на вратата ми се почука, честно ви казвам, много се ядосах. Но кой би допуснал, че една моя съседка под предлог да си направи неприятна шега, ще ми посочи пътя за едно благодеяние? Идете да успокоите приятелката си. До довечера ще получи помощта. Кажете й да вярва и да се надява. Слава Богу, още има добри хора на този свят.
— Ах, господине, вие сте истинско доказателство за това.
— Какво да се прави. Обяснението е просто: възрастните са доволни, когато виждат, че младите са щастливи.
Родин изрече тези думи толкова добронамерено, че Роз-Помпон се просълзи и каза трогната:
— Слушайте, господине, и Цефиза, и аз сме сираци. Наистина, съществуват и много по-добри хора от нас. Но смея да ви уверя, че ние имаме добри сърца. Ако някога се разболеете, повикайте ни. Дори сестрите ви, колкото и да са благородни, няма да се погрижат по-добре от нас. Това е всичко, което можем да ви предложим. А аз ще накарам Филемон да скочи в огъня заради вас. Давам ви честната си дума. Сигурна съм, че и Цефиза ще убеди Жак да рискува живота си за вас.
— Както виждате, дъще, бях прав, когато ви казах, че лудите глави имат добри сърца. Довиждане.
След тези думи Родин вдигна кошницата и чадъра си и се накани да слезе по стълбите.
— Позволете ми аз да нося кошницата, ще ви пречи, докато слизате — рече Роз-Помпон и я измъкна от ръцете му, въпреки съпротивата, а после добави. — Облегнете се на рамото ми. Стълбището е толкова тъмно, че може да се препънете.
— На драго сърце, дъще, не съм съвсем здрав — и като се облегна на Роз-Помпон, Родин слезе по стълбите и премина двора.
— Виждате ли горе, на третия етаж тлъстия човек, който се е подпрял на перваза? — каза неочаквано Роз-Помпон. — Това е Нини-Мулен. Познавате ли го? Това същият човек ли е?