— Той е — отвърна Родин, повдигна глава и много любезно се поклони на Жак Дюмулен, който се стресна и веднага се махна от прозореца. — Клетият човечец, сигурно се страхува от мен след шегата си — рече усмихнато той. — Ала няма защо… — и йезуитът прехапа зловещо устните си, без момичето да го забележи. — Вече нямам нужда от вашата помощ, скъпа. Качете се при приятелката си и й съобщете добрите новини.
— Да, господине, веднага отивам. Горя от нетърпение да й кажа колко добър човек сте — и Роз-Помпон се спусна към стълбите.
— А кошницата? Къде я понесохте? — провикна се Родин.
— Ах, наистина. Извинете, господине. Ето я. Горката Цефиза, колко благодарна ще ви бъде! Довиждане, господине — и хубавото личице на Роз-Помпон се изгуби по криволичещото стълбище.
Родин излезе от тунела.
— Ето ви кошницата, скъпа госпожа — каза той, като се спря на входа на дюкяна. — Много ви благодаря за услугата…
— Няма за какво, уважаеми господине, тук всичко е на ваше разположение. Вкусна ли беше ряпата?
— Много сочна и много вкусна.
— Радвам се. Ще дойдете ли скоро?
— Надявам се… Но моля ви, кажете ми, има ли наблизо пощенски клон?
— Като завиете по улицата, третата къща от лявата страна. При архиваря.
— Много ви благодаря.
— Сигурно искате да изпратите любовно писмо — каза баба Арсен, явно развеселена от разговора с Роз-Помпон и Нини-Мулен.
— Ах-ах-ах! Какво говорите, скъпа госпожо — засмя се Родин. След това внезапно се намръщи, поклони се ниско на търговката и каза:
— Моите почитания, ваш покорен слуга — и излезе на улицата.
А сега ще отведем читателя в лудницата на доктор Баление, където беше затворена госпожица Кардовил.
V глава
Съветите
След нощното посещение на Агрикол и Дагоберт в лудницата на доктор Баление, Адриана бе поставена под още по-строг режим. Войникът се нарани тежко, но благодарение на безстрашната преданост на Агрикол и смелата помощ на Сърдитко, бе успял да стигне до малката вратичка на манастирската градина и заедно с младия ковач да избяга през външната врата.
Минаваше четири часа. От вчерашния ден бяха преместили Адриана в друга стая на втория етаж на лудницата. Прозорецът й беше с решетки и кепенци, през които едва влизаше светлина. След разговора си с Гърбавото, клетата Адриана всеки ден очакваше да бъде измъкната оттук с посредничеството на приятелите си, но много се безпокоеше и за участта на Агрикол и Дагоберт. Тъй като не знаеше как завърши борбата от предишната нощ между освободителите й и служителите на лудницата и манастира, тя можеше да попита само чиниите си, но те бяха неми и глухи. Последните събития още повече засилиха омразата й към княгиня Сен-Дизие, отец д’Егрини и техните оръдия. Но по бледото й лице, по красивите й премрежни очи личеше, че наскоро е изпитала нови горчивки. Седеше пред малка масичка, подпряла чело на ръката си, с разпуснати коси и прелистваше някаква книга.
Неочаквано вратата се отвори и влезе господин Баление. Докторът, който беше мирски член на Обществото и безпрекословно се подчиняваше на заповедите му, знаеше само част от тайните на отец д’Егрини и княгиня Сен-Дизие. Той не предполагаше целта, поради която бе затворена госпожица Кардовил. Не бе уведомен и за ненадейната промяна в положението на отец д’Егрини и Родин след като стана известно завещанието на Марий Ренепон. Вечерта докторът получи заповед от отец д’Егрини (тогава подчинен на Родин), още повече да ограничи госпожица Кардовил, да я държи строго и да я принуди, по-нататък ще видим с какви средства, да се откаже от замислените гонения на преследвачите си.
Щом видя доктора, госпожица Кардовил не можа да скрие отвращението и презрението си към този човек. А господин Баление, усмихнат и любезен както винаги, се приближи към Адриана съвсем спокойно и доверчиво. Спря се на няколко крачки, за да разгледа по-добре лицето й. Онова, което видя като че ли го задоволи и той рече:
— Както виждам злощастните произшествия от завчерашната нощ нямат ужасните последствия, които очаквах… Забелязвам подобрение, цветът на лицето ви се е възвърнал, изглеждате спокойна. Очите ви са малко възпалени, но са изгубили онзи блясък. Бързо се оправяте! Но лечението ви ще се удължи, защото онази случка неочаквано ви разстрои. Ала благодарение на нашите грижи надявам се, това няма да продължи дълго.