— Не, съвсем не, защото тогава бихте била едно несъвършено същество, една до отвращение самовлюбена твар, едно студено, себелюбиво създание с изключително изтънчен вкус и нищо повече. А на вашите години, скъпа госпожице, това щеше да бъде отвратително, да, отвратително!
— Господине, за мен ли е тази строга присъда? — попита разтревожена Адриана.
— Разбира се, че щях да я отправя към вас, ако бяхте поклонничка на разкоша. Но не е така, вие сте вдъхновявана от съвсем друго чувство — отговори йезуитът. — Нека поразсъждаваме малко. Усещайки силна потребност от всички тези наслади, вие чувствувате и тяхната вредност или липса по-ясно от всеки друг, нали?
— Така е, господине — каза заинтригувано Адриана.
— А сега признателността и съчувствието ви не са ли насочени по необходимост към онези бедни, трудолюбиви непознати, които създават чудесата от разкош, без които вие не можете?
— Точно така е, господине — възхити се Адриана, че са я разбрали и почувствували толкова добре. — Веднъж на едно красиво златно изделие накарах вместо името на продавача, да изпишат името на майстора, непознат до този момент бедняк, който след това зае истинското си място.
— Както виждате, не съм се излъгал. Любовта към удоволствията ви прави признателна към онези, които ви ги доставят. Но това не е всичко. Аз, например, нито съм по-добър, нито по-лош от другите и съм научен да живея в оскъдност, от която изобщо не страдам. Затова лишенията на хората с моето положение не ме трогват толкова, колкото трогват вас. Навиците ви да живеете сред лукс ви правят много по-състрадателна от който и да било към бедняците и вие бихте била много нещастна, ако не можехте да изразите съжалението си към тях и да им помогнете.
— Боже мой! — възкликна Адриана, чувствайки се вече подвластна на влиянието на Родин. — Колкото повече ви слушам, толкова повече се убеждавам, че вие защитавате много по-добре от мен принципите, за които тъй жестоко ме осъдиха госпожа Сен-Дизие и абат д’Егрини. Говорете, господине, говорете. Не мога да изразя щастието и гордостта, с които поглъщам думите ви — и тя се втренчи в него с интерес и любопитство, отмятайки назад с характерно движение къдриците си.
— И вие се чудите защо не са ви разбрали леля ви и абат д’Егрини? Какво общо можете да имате с тези завистливи, лукави и лицемерни хора? Искате ли още едно доказателство за тяхната подлост? Коя от така наречените ваши лудости беше най-осъдителната и най-престъпната, според тях? Вашето решение да живеете самостоятелно и според волята си и да разполагате свободно с настоящето и бъдещето си. Те сметнаха това за безнравствено и достойно за презрение. Но вие не взехте това решение от необуздана любов към свободата, нито от отвращение към покорството и опекунството. Това не беше подчинено и на единственото ви желание да живеете в усамотение. В такъв случай аз строго бих ви укорил.
— Може да сте сигурен, господине, че се ръководех от други подбуди — оживи се Адриана, тъй като не искаше да губи уважението на Родин.
— Зная, че вашите подбуди са били благородни — каза йезуитът. — Защо взехте осъдителното решение? За да потъпчете приетите обичаи? Не! Вие ги почитахте, докато омразата на госпожа Сен-Дизие не ви принуди да се освободите от натрапчивото й настойничество. За да живеете сама и да се скриете от погледа на света ли? Не! При един такъв живот вие бихте била на показ много повече, отколкото при друго положение. Може би сте искала да злоупотребите със свободата си? Не! В никакъв случай. Когато човек иска да извърши някакво зло, той търси усамотението, но при вашия избор всички завистливи очи на простолюдието щяха да бъдат обърнати непрестанно към вас. А може би самото ваше смело и рядко за годините ви решение е предизвикало тяхното отношение? Да ви кажа ли истината, госпожице? С примера си вие искате да докажете, че всяка жена с чисто сърце и здрав разум, с твърд характер и независима душевност може благородно и гордо да отхвърли настойничеството, което обичаят й натрапва. Да, вместо да приемете бунтарския робски живот, който неизбежно е лицемерен и порочен, вие предпочитате да живеете сама пред очите на всички, независимо и почтено. Вие желаете както мъжа да имате свободна воля, пълна отговорност за всички дела в живота си и да докажете неоспоримо, че една напълно свободна и независима жена може да се сравни с мъжа по ум, по разум, по мъдрост, по справедливост и дори да го надмине по деликатност и достолепие. Това е вашият план, скъпа госпожице. Той е благороден и велик. Ще се намерят ли последователи на вашия пример? Надявам се. Но ако се намерят, повярвайте ми, благородният ви опит ще спечели всеобщото признание.