Очите на госпожица Кардовил блестяха от гордост, страните й се зачервиха, гърдите й се повдигаха. Тя изправи глава с решителен израз и, попаднала окончателно под влиянието на този дяволски човек, възкликна:
— Но кой сте вие, господине? Вие познавате и разчитате и най-тайните мисли, скътани в душата ми, по-ясно от самата мен. Давате нов живот и по-голяма енергичност на принципите за независимост, които от дълго време покълват в мен. Издигате ме високо в собствените ми очи и сега аз с пълно съзнание мога да изпълня почтената за мен роля и полезна за сестрите ми, които влачат жестокото робство, задача. Още веднъж ви питам, господине, кой сте вие?
— Аз ли, госпожице? — усмихна се добродушно Родин. — Пак ви казвам, че аз съм един беден старец, когото от четиридесет години използуват като машина за записване на чужди мисли. Всяка вечер се прибирам в жилището си, където дообмислям своите идеи. Аз съм един добър човек, който от прозорчето си наблюдава и дори участвува в известна степен в движението на благородните умове, поели към една възвишена цел. Затова преди малко ви казах, че нашите цели са еднакви, само че вие се покорявате на редките си, божествени подбуди, без да се замисляте. Затова трябва винаги да живеете все така хубава, свободна и щастлива. Такава е задачата ви. И тя е божествена, макар да не предполагате това. Да, продължавайте да се обкръжавате с най-различни произведения на изкуството и разкоша. Облагородявайте чувствата си, пречиствайте вкуса си, подбирайки все по-прецизно своите удоволствия. Властвувайте с ума, красотата и чистотата си над това глупаво, грозно стадо от хора, което още утре ще затрака зъби срещу вас, щом ви види сама и свободна. То ще сметне, че сте лесна плячка, предназначена за неговата алчност, егоизъм и пустословие. Подигравайте се, изобличавайте глупашките му, безсмислени желания. Бъдете достойна за почести царица на този свят. Обичайте, блестете, наслаждавайте се… Такава е задачата ви на тази земя, не се съмнявайте в това! Всички цветове, с които Бог обилно ви дарява, ще родят един ден много плодове. Вие смятате, че трябва да живеете само за удоволствие, а всъщност ще живеете с най-благородната цел, която може да преследва една възвишена, красива душа. Може би след няколко години пак ще се срещнем. Вие — още по-хубава и по-бляскава, аз — още по-стар и по-незначителен. Но съм сигурен, че сега един таен глас ви шепне нещо, което зная и аз. Колкото и различни да сме във всяко отношение, между нас има скрита връзка, тайнствена близост, която вече никой и никога не ще може да унищожи.
Родин изрече тези думи толкова разпалено, че Адриана настръхна. Той незабележимо се бе промъкнал до нея като влечуго. Говореше толкова разгорещено, че бледото му лице се зачерви, а отвратителната му грозота отстъпи пред искрящия блясък на малките му премрежени очички, впити в Адриана. Тя също не можеше да откъсне поглед от йезуита, стоеше приведена, устните й бяха разтворени и дишаше тежко. Той вече мълчеше, а тя все още слушаше. Неизразими са чувствата на младата красавица, застанала пред старото, грозно, дребно, разкривено и мръсно човече. В природата съществува само едно обяснение на тази сцена: змия хипнотизира птица, преди да я погълне.
Тактиката на Родин беше проверена и умела. До този момент госпожица Кардовил не бе разсъждавала нито върху вкусовете, нито върху инстинктите си. Тя се поддаваше на тяхната невинност и властност. А сега се чувствуваше много щастлива и горда, защото един изключително умен човек, не просто хвалеше стремежите й, които преди няколко дни бяха безмилостно осъдени от други, а ги оценяваше като възвишени, благородни и божествени дарби. Ако Родин се бе ограничил само с няколко комплимента, хитрите му планове нямаше да успеят, защото Адриана не беше суетна. Но той засегна всичко най-съкровено в сърцето на младото момиче. Онова, което насърчаваше и от което се учудваше, наистина беше достойно за това. Как можеше да не се излъже от сладкодумието му, прикрило мрачни и унищожителни намерения?! Изумена от проницателността и задълбочеността му, тя не можеше да си обясни нито влиянието на този опасен човек над нея, нито състраданието, което изпитваше към него, нито ниското му служебно положение. Затова Адриана му каза с присъщата си сърдечност: