— Господине, един толкова способен човек с толкова великодушно сърце като вашето не бива да се оставя на произвола на обстоятелствата. Вашите думи отвориха очите ми за нови кръгозори. В много отношения съветите ви ще ми бъдат полезни за в бъдеще. Вие се посветихте на мен и на останалите ми роднини и ми дадохте доказателства за съчувствието си, които не бих могла да забравя, ако не искам да бъда неблагодарна. Заради мен изгубихте скромната си, но сигурна служба, затова позволете ми да…
— Нито дума повече — прекъсна я Родин. — Сърцето ми прелива от съчувствие към вас. За мен е чест да изповядвам принципи, сходни с вашите и вярвам, че някой ден ще поискате съвет от клетия стар философ. Затова съм длъжен и искам да остана напълно независим от вас.
— Напротив, господине, аз бих се чувствувала задължена, ако приемете онова, което толкова ми се иска да ви предложа.
— Скъпа госпожице — усмихна се Родин, — зная, че вашето великодушие винаги би съумяло да представи признателността като задължение, но повтарям, че нищо не мога да приема от вас. Някой ден може би ще научите защо…
— Някой ден ли?
— Не мога да ви кажа нищо повече. Освен това, представете си, че съм ви задължен с нещо. Как тогава ще хваля всичко добро и хубаво, което има във вас? А ако по-нататък аз ви задължа с моите съвети, ще ми бъде много по-лесно да ви осъдя, ако разбера, че заслужавате.
— Господине, забранявате ли ми да изкажа признателността си към вас?
— Не… Не… — разнежи се Родин. — Но повярвайте ми, ще настъпи тържественият час, когато ще можете да платите достойно и за себе си, и за мен.
Разговорът прекъсна една от пазачките, която влезе и каза на Адриана:
— Госпожице, дойде една гърбава шивачка, която иска да ви види. Според новите заповеди на господин доктора вие сте свободна да приемете когото искате. Дойдох да попитам дали ще я приемете. Тя е толкова бедно облечена, че…
— Нека дойде! — каза Адриана, разбрала по описанието, че става дума за Гърбавото. — Пуснете я да се качи горе.
— Господин докторът заповяда също така да оставим каретата му на ваше разположение. Да я впрегнат ли?
— Да, след четвърт час — отвърна Адриана и пазачката излезе. След това госпожица Кардовил се обърна към Родин и му каза: — Мисля, че следователят скоро ще доведе дъщерите на маршал Симон.
— Сигурно, госпожице. Ще ми кажете ли коя е тази млада гърбава шивачка? — попита равнодушно Родин.
— Посестрима на един храбър занаятчия, който се изложи на огромна опасност, за да ме измъкне от тази къща. Тя е изумително същество. Никога не съм срещала толкова великодушни мисли и такова благородно сърце, под външност, която… — но като си помисли, че Родин притежава същите външни и душевни противоположности, млъкна, погледна чаровно йезуита и добави: — Не, това благородно момиче не е единственото, което доказва, че душевното съвършенство и надмощието на ума превишават преимуществата, дадени от случайността или богатството.
В този момент Гърбавото отвори вратата и влезе в стаята.
XIII част
Покровителят
I глава
Подозренията
Госпожица Кардовил се втурна срещу Гърбавото, простря ръце и рече:
— Елате… елате… сега вече нищо няма да ни раздели.
Тези думи, които припомниха на Гърбавото, че преди време нейната красива господарка бе целунала с почит сиромашката й трудолюбива ръка, я изпълниха с чувство на признателност.
Но понеже Гърбавото се свенеше да отговори на сърдечното посрещане на Адриана, хубавата господарка простря ръце и я прегърна с трогателно излияние.
Когато Гърбавото се усети в прегръдките на госпожица Кардовил, когато устните на господарката й докоснаха бледите й, болнави бузи, тя се разплака и не можа да продума.
Родин, който се бе оттеглил в единия край на стаята, гледаше тая сцена със затаена злоба. Той бе научил за достолепния отказ на Гърбавото, което не се поддаде на лукавите изкушения на настоятелката на манастира „Света Богородица“; йезуитът знаеше сърдечната преданост на това великодушно същество към Агрикол. От няколко дни тя се бе прехвърлила и върху госпожица Кардовил, затова никак не можеше да гледа как красивата господарка се стремеше да засили тази привързаност.