Родин разсъждаваше правилно. Той мислеше, че човек не трябва да презира приятел или неприятел, дори те да са невзрачни. А всеки, който се посвещаваше на госпожица Кардовил, бе негов неприятел. При това, както вече знаем, Родин беше суеверен и бе твърде неспокоен от необяснимия страх, който Гърбавото му вдъхваше.
Чувствителните сърца показват нежните си чувства и в най-дребните неща.
Когато Гърбавото се просълзи от признателност, Адриана извади богато избродирана кърпа и избърса сълзите на младото момиче.
Тази постъпка избави Гърбавото от унижение, защото не смееше да извади от пазвата си малката си дрипава кърпа и ако госпожица Кардовил не бе й помогнала, очите й дълго щяха да останат плувнали в сълзи.
— Вие сте много добра, госпожице… Много благородна и милостива.
Тя можа да промълви само това, трогната от вниманието много повече, отколкото ако й бяха сторили някоя добрина.
— Погледнете я, господине — каза Адриана на Родин, който бързо се доближи до нея. — Да… — добави с гордост младата господарка. — Намерих съкровище. Погледнете я, господине, и я обичайте, както я обичам аз. Сърца като нейното са ни нужни.
— И каквито намираме, слава богу, драга моя госпожице, — каза Родин на Адриана и се поклони на Гърбавото.
А то повдига очи към йезуита. Странно, това мъртвешко, бледо лице, което й се усмихваше кротко, я накара да настръхне. Никога не бе виждала този човек, а веднага усети същия страх и същото отвращение, каквито и той почувствува към нея. Въпреки, че бе страхлива и срамежлива, не можеше да свали погледа си от погледа на Родин, сърцето и биеше ускорено, сякаш се приближава някаква голяма опасност. И понеже това същество се боеше само за ония, които обича, неволно се приближи до Адриана, без да сваля очите си от йезуита.
Той беше с добра интуиция, затова лесно забеляза лошото впечатление, което бе направил и усети, че неговото инстинктивно отвращение от Гърбавото още повече се засилва. Но вместо да сведе очи, той я гледаше с такова внимание, че самата госпожица Кардовил се изненада от това.
— Прощавайте, дъще, — каза Родин на Гърбавото, — като се преструваше, че се мъчи нещо да си спомни — прощавайте, но ми се струва, че не се лъжа… Не ходихте ли преди няколко дни в манастира „Света Богородица“?
— Да, господине…
— Разбира се, че сте вие, как не се сетих по-рано…
— За какво говорите, господине? — попита Адриана.
— Имате право, скъпа госпожице — каза Родин, като посочи Гърбавото — ето едно благородно сърце, каквото ние търсим. Да знаете с какво достолепие и с каква смелост тази клетница, останала без работа, а за нея да няма работа, значи да няма нищо, е отблъснала срамната заплата, която настоятелката на манастира е имала безочието да й предложи. За да обслужва семейството, където й обещавала да я настани…
— Това е отвратително — извика госпожица Кардовил с отвращение.
— Госпожице — изрече тъжно Гърбавото, — нямах работа, — бях толкова бедна, — не ме познаваха… затова мислеха, че могат да ми предлагат каквото си искат.
— Аз пък казвам, че колкото нечестно е било от страна на настоятелката да изкушава бедността ви — поде Родин, — толкова по-добре, че сте отказали.
— Господине… — погледна го Гърбавото свенливо.
— Аз не се боя да казвам истината — каза Родин — дали е похвала или укор, казвам онова, което ми е на сърцето… Попитайте госпожицата, посочи той с поглед Адриана… — Искам да ви кажа без заобиколки, че мисля за вашето добро толкова, колкото и госпожица Кардовил.
— Вярвайте, мила моя — каза Адриана, че има похвали, които утвърждават честта на човека, като наистина го възнаграждават и насърчават. Такива са похвалите на господин Родин… зная това.
— Но, драга госпожице, не бива само на мен да отдавате тая оценка. Тая мила душа не е ли посестрима на Агрикол Балдуин, добрият работник и популярен поет? Е, добре, привързаността на един такъв човек не е ли най-добрата гаранция за тая оценка? — прибави усмихнат Родин.
— Имате право, господине — каза Адриана, — защото, без да познавам тази клетница, започнах много живо да се интересувам от участта й още от деня, в който брат й ми говори за нея толкова разпалено и с такъв възторг, че веднага оцених, че е достойна да вдъхне такава благородна привързаност.
Тези думи на Адриана, които припомняха за нещо друго, толкова смутиха Гърбавото, че бледото й лице се изчерви.