Както знаем, клетницата обичаше Агрикол със страстна, но болезнена и скромна любов и всяко, дори и косвено напомняне за нейното чувство жестоко я измъчваше. И когато госпожица Кардовил говореше за привързаността на Агрикол към Гърбавото, тя погледна към Родин и срещна неговия наблюдателен и проницателен поглед.
Ако беше самичка с Адриана и чуеше да се говори за Агрикол, младата шивачка би се смутила, но би се справила с положението, а сега и се стори, че йезуитът, който и без това й вдъхваше неволен страх, чете направо в сърцето й и се сеща за тайната и нещастна любов, на която тя бе жертва. Затова и смущението й бе толкова очевидно.
Всеки умен човек, какъвто бе и Родин, търси причината и по най-дребното следствие. От една страна йезуитът виждаше едно грозно, сакато момиче, но иначе добре развито умствено и способно на страстна преданост; от другата страна стоеше млад, хубав, смел, духовит и откровен работник.
„Наистина, отгледани са заедно, обичат се братски и са си мили един на друг, но човек не се черви от братската любов — рече си Родин. — А Гърбавата се изчерви и смути от погледа ми. Дали пък не е влюбена в Агрикол? Ще трябва да го проверя — реши си той.“
Забелязал учудването на Адриана от смущението на Гърбавото, йезуитът посочи с поглед на господарката младата работничка, усмихна се и рече:
— Виждате ли, госпожице, как се изчерви клетото момиче, когато заговорихме за любовта на този добър работник към нея?
Гърбавото наведе глава и съвсем се засрами и смути.
След като помълча малко, за да даде възможност на острата стрела добре да проникне в сърцето на клетницата, мъчителят поде:
— И продължава да се смущава…
После, след повторно мълчание, щом момичето започна да пребледнява като мъртвец и цяло да трепери, йезуитът се изплаши да не е прекалил. Адриана се обърна към гърбавото с жалостив глас:
— Защо се смущавате толкова, мила моя?
— Ясно е — пое Родин добродушно. И тъй като искаше да чуе онова, което знаеше, се постара да се покаже, че не се сеща за нищо. — Ясно е — повтори той. — Добрата и нежна сестра, която обича брат си, мисли, че когато хвалят него, хвалят нея…
— И понеже е толкова скромна, колкото и добра — прибави Адриана, като хвана Гърбавото за ръцете — и най-малката похвала, отправена към брат й или към нея много я смущава. Но това е детинщина и аз ще й се скарам…
Госпожица Кардовил говореше искрено, защото обяснението, което даваше Родин и се виждаше, пък и беше за вярване.
И както всички, които треперят да не би да разкрие съкровената им тайна, са склонни бързо да се успокоят, тъй и Гърбавото се успокои или по-скоро, за да не умре от срам, имаше нужда да повярва, че последните думи на Родин са искрени и той не се сеща за любовта й към Агрикол. Вече по-спокойна, тя се обърна към Адриана:
— Прощавайте, госпожице, но не съм привикнала с благосклонността, с която ме обсипвате и не зная какво да кажа за добрините ви към мене.
— Моите добрини ли? — учуди се Адриана. — Мисля, че още нищо не съм направила за вас. Но слава богу, от днес ще имам възможност да възнаградя предаността ви към мене, любовта ви към работата и вашето достойнство, за което дадохте толкова доказателства сред толкова нещастия и грижи. С една дума, от днес нататък, ако това ви харесва, няма вече да се делим.
— Това е много, госпожице — с разтреперан глас рече Гърбавото.
— Успокойте се — прекъсна я Адриана, — ако приемете, аз ще съумея да съчетая моето донякъде себелюбиво желание да ви имам до себе си с независимостта на вашия характер, навикът да се трудите, вкусът ви към усамотение и вашата нужда да се посвещавате на всичко, което заслужава състрадание. Дори, няма защо да крия, смятам да ви привлека и задържа при себе си, като ви дам средства, за да удовлетворите тези великодушни стремежи.
— Но какво съм сторила, госпожице — каза добродушно Гърбавото, — за да заслужа дотолкова вашето благоволение? Напротив, с добрините започнахте вие, показвайки се великодушна към моя брат?
— Тук не става дума за благоволение или признателност — каза Адриана, — ние вече сме се наплатили… Аз ви говоря за привързаност, за искрено приятелство, което и ви предлагам.
— За приятелство… с мене ли… госпожице?
— Хайде, хайде — усмихна се чаровно Адриана, — не се учудвайте толкова. Веднъж съм решила, че ще ми бъдете приятелка, и ще видите, че това ще стане… Време е да попитам за какво сте дошли?