— Тази сутрин господин Дагоберт получи писмо, в което го молят да дойде тук, където щели да му съобщят добри новини за нещо, което много го интересува. Като мислеше, че се касае за дъщерите на маршал Симон, той рече: Гърбаво, ти взе толкова живо участие във всичко, което се отнася до тия мили деца, че трябва да дойдеш с мен. Когато ги намерим, моята радост ще бъде и твоя награда…
Адриана погледна Родин, който кимна в знак на съгласие и рече:
— Да, да, драга госпожице, писах на този храбър войник, но не се подписах. Нито пък дадох повече обяснения, друг път ще ви кажа защо.
— А защо дойдохте сама, скъпа? — попита Адриана.
— Уви, госпожице, толкова се трогнах от вашия прием, че не успях да ви разкрия страховете си.
— Какви страхове? — попита Родин.
— Знаейки, госпожице, че вие живеете тук, си помислих, че това писмо до господин Дагоберт е ваше дело. Казах му предложението си и той го възприе. Щом пристигнахме, той бе толкова нетърпелив, че още от врата попита дали сирачетата са тук. Казаха му, че ги няма. Тогава въпреки всичките ми молби, той се реши да иде и разпита за тях в манастира.
— Какво неблагоразумие — извика Адриана.
— И то след случилото се по време на среднощния взлом в манастира — прибави Родин и повдигна рамене.
— Напразно се мъчих да го убедя — продължи Гърбавото, — че писмото не съобщава със сигурност, че ще му предадат сирачетата, а само че ще му дадат сведения за тях. Той не поиска да ме послуша и ми рече:
— Ако не науча нищо, ще дойда да те намеря, — но те бяха завчера в манастира, сега всичко е излязло наяве, не могат да не ми ги дадат.
— С такава глава — усмихна се Родин, — човек не може да се препира.
— Боже мой, само да не го познаят — възкликна Адриана, която си спомни за заплахите на господин Баление.
— Това е невероятно — рече Родин, — няма да му отворят… А това е най-лошото, което може да му се случи. После следователят ще дойде с двете момичета… Аз нямам повече работа тука, грижите ми са други. Трябва да науча къде се намира Джалма: затова кажете ми къде ще мога да се видя с вас, скъпа госпожице, за да ви съобщавам редовно своите издирвания и за да се уговорим за всичко, що се отнася до принц Джалма, ако моите издирвания, както се надявам, успеят.
— Ще ме намерите в дома ми, в моята нова къща на улица „Анжуйска“, в някогашния дворец на Боле. Там ще живея. Добре, че се сетих — рече изведнъж Адриана след кратък размисъл — по няколко причини не ми се струва много прилично, нито, може би, благоразумно да предложа на принц Джалма да живее в онази част на двореца Сен-Дизие, където живях аз. Преди няколко дни видях една малка, много хубава, добре подредена, съвсем завършена къща, която с известни промени в обзавеждането за кратко може да стане хубаво жилище… Да, това е за предпочитане — прибави госпожица Кардовил. При това, по този начин ще мога много по-сигурно да опазя своето инкогнито.
— Как — извика Родин, чиито планове доста се нарушаваха от новото решение на господарката, — вие искате той да не знае…
— Да, искам принц Джалма да не знае кой е непознатият приятел, който му помага; желая да не му се казва името и даже да не допуска, че съществувам… поне засега… По-нататък, след месец — ще преценя… Обстоятелствата ще ми подскажат какво да сторя.
— Но няма ли да е трудно да се запази неизвестността? — попита Родин, едва прикривайки недоволството си.
— Ако принцът дойде да живее в моя дворец, бих споделила вашето мнение. От съседството с леля ми той ще научи всичко. И този мой страх е една от причините, които ме карат да се откажа от първоначалния си план. Но сега принцът ще живее в доста отдалечено от нас жилище на „Бяла улица“. Кой ще му съобщи за онова, което не трябва да знае? Един от старите ми приятели господин Норвал, вие, господине, и тази добра девойка — и тя посочи Гърбавото, — това са хората, които знаят моята тайна. Уверена съм, че всички сте благоразумни. Следователно тайната ще бъде запазена напълно. Впрочем, утре ще говорим по-подробно за тази работа. Най-напред трябва да успеете да намерите нещастния млад принц.
Макар, че Родин се ядоса много за ненадейното решение на Адриана относно настаняването на принц Джалма, той се овладя и отговори:
— Съвестно ще изпълня желанието ви, драга моя госпожице, и ако позволявате, утре ще дойда да ви дам отчет за онова, което благоволихте да определите преди малко като моя задача, дадена от Провидението.