Големите очи на Джалма, наподобяващи черни елмази, вградени в синкав бисер, машинално се местеха по красивите шарки на тавана. Той доближи устните си до кехлибарения мундщук, прозя се продължително като разтвори алените си устни и разкри ослепително белите си зъби и изпусна малко кълбенце благовонен дим, преминал преди това през розовата вода.
— Да добавя ли тютюн във водата? — обърна се към Джалма коленичилият човек и по произношението му можеше да се познае, че това е зловещият удушвач Фарингея.
Младият принц не отговори или защото в източното си презрение към някои племена не смяташе за нужно да отговаря на метиса, или защото, отдаден на мечтите си, не го чу.
Удушвачът не повтори въпроса си, сгуши се на килима, скръсти крака, подпря лакти на коленете си, облегна брадичка на дланите си и като не изпускаше от очи Джалма зачака отговор или заповед от онзи, чиито баща наричаха Бащата на великодушния.
Защо ли Фарингея, този последовател на смъртоносното божество Бохвания, бе избрал и приел толкова унизителна служба? Защо този човек с не съвсем обикновен ум, чието разпалено красноречие и енергия бяха привлекли толкова привърженици на доброто дело, бе изпаднал до това ниско положение? Защо не се възползуваше от отношението на младия принц към него и не пренесеше на Бохвания тази прекрасна жертва? И накрая, защо рискуваше да се среща толкова често с Родин, който познаваше ужасното му минало?
По-нататък ще отговорим на тези въпроси. Сега можем само да кажем, че след един дълъг разговор, който Фарингея проведе предишната вечер с Родин, удушвачът си тръгна замислен и с наведена глава.
След като помълча, Джалма се загледа в белезникавия дим, който изпускаше от устата си, и се обърна към Фарингея, без да го погледне, изразявайки се по характерния за източните народи символичен и кратък начин:
— Часовете се нижат… Но ще дойде. Той държи на думата си.
— Той държи на думата си, Ваша светлост — повтори Фарингея утвърдително. — Когато преди три дни ви откри в онази къща, където се осъществяваха ужасните планове на онези нещастници и където ви бяха отнесли приспан, както приспаха и мен — бдителния ви, предан слуга, той ви каза: — Непознатият приятел, който проводи хора да ви намерят в Кардовилския замък, ме изпраща при вас, принце. Имайте доверие в мен и ме последвайте. За вас е приготвено подходящо жилище. — Той ви каза още, Ваша светлост да се съгласите да не напускате тази къща, докато не се върне, че това е от ваша полза и че след три дни пак ще се видите и тогава ще получите пълната си свобода. Ваша светлост прие и от три дни не сте излизали от къщата.
— И с нетърпение очаквам стареца — каза Джалма, — защото това усамотение ми омръзна. В Париж могат да се видят толкова интересни неща, особено… — Джалма не довърши и пак потъна в мечти. След малко той се обърна към Фарингея с ленив, капризен тон: — Говори ми.
— За какво да ви говоря, Ваша светлост?
— За каквото искаш — отвърна Джалма с нехайно презрение, вперил премрежените си от леност очи в тавана. — Мъчи ме една мисъл, искам да я разсея… Говори ми…
Фарингея хвърли изпитателен поглед към лицето на младия индиец, което беше позачервено.
— Ваша светлост — каза метисът, — сещам се каква е тази мисъл…
Джалма поклати глава, без да погледне удушвача. Фарингея продължи:
— Ваша светлост мисли за парижките жени…
— Замълчи, робе — каза Джалма и бързо се обърна настрана, сякаш бяха засегнали някаква болезнена за него тема.