Джалма слушаше жадно Фарингея. Изражението на младия индиец съвсем се бе променило. Той не приличаше вече на онзи тъжен и мечтателен юноша, който призовава светия спомен на майка си и който намира само в небесната роса и в чашката на цветето чистите образи, за да опише целомъдрието и любовта, за които бленува. Той вече не бе онзи млад момък, който срамежливо се изчервяваше само при мисълта за позволените от законния брачен съюз наслади. Не, подстрекателствата на Фарингея станаха причина в принца ненадейно да избухне вътрешен пожар. По пламналото му лице, по очите му, които ту се затваряха, ту искряха, по мъжественото му равномерно подвигане на гърдите личеше, че кръвта и страстите му кипят и стават все по-буйни и по-необуздани… Но внезапно Джалма скочи от дивана пъргав, гъвкав и лек като млад тигър, хвана Фарингея за гушата и извика:
— Думите ти са жива отрова!
— Светли принце — каза Фарингея, без да му се съпротивлява, — аз съм ваш роб…
Това покорство обезоръжи принца.
— Животът ми е във ваши ръце — продължи метисът.
— Аз съм в ръцете ти, робе — възкликна Джалма и го отблъсна. — Преди малко се поддадох на измамната ти уста и погълнах опасните ти лъжи…
— Лъжи ли, светли принце? Само се покажете пред очите на тези жени и ще видите. Погледите им ще потвърдят думите ми.
— Но дали тези жени ще ме обикнат? Та аз съм прекарал целия си досегашен живот сред битки и дъбрави.
— Щом узнаят, че толкова млад сте се бил срещу хора и тигри, те ще ви обожават, светли принце.
— Лъжеш.
— А пък аз ви казвам, Ваша светлост, че щом видят ръката ви, която е не по-малко деликатна от техните, и разберат колко често сте я потапял в неприятелска кръв, ще поискат да я целунат. Те ще се възхитят от вас, щом научат, че сте бродил из нашите гори с пушка на рамо и с нож в зъбите и с усмивка сте причаквал лъва и пантерата, слушайки страховития им рев.
— Но аз съм дивак, варварин…
— Затова ще лежат пред караката ви, защото, когато узнаят за вашите буйства, за всички ужаси, за всички приливи на страсти и любов, на каквито е способен човек с вашата кръв, с вашата младост и с вашата пламенност, те ще се почувствуват като омагьосани. Днес кротък и нежен, утре мрачен и зъл, вдругиден разпален и страстен — такъв ще бъдете и такъв трябва да бъдете, за да ги привлечете. Да, да, нека проехти яростния им вик, нека те паднат смазани, запъхтени от удоволствия, любов и страх и вие вече не ще бъдете за тях човек, а Бог…
— Мислиш ли? — попита Джалма, неволно поддал се на сатанинското красноречие на удушвача.
— Вие знаете и чувствувате, че казвам истината — извика той и протегна ръце към младия индиец.
— Да, така е — съгласи се Джалма със светнал поглед и започна бързо да се разхожда от единия до другия край на стаята. Не зная дали съм с ума си, или съм пиян, но ми се струва, че имаш право. Да, усещам, че ще ми обичат сладостно, лудо, защото и аз ще ги обичам така. Ще настръхват от удоволствие и ужас, защото само като си помисля за това и аз настръхвам от щастие и страх. Прав си, робе, тази любов ще бъде упоителна и страховита…
Джалма беше прекрасен в чувствеността си. Рядко и чудесно е щастието човек да стигне целомъдрен и във въздържание до онази възраст, в която се развиват всички инстинкти, които ако се потъпкват, пренебрегват и недооценяват, могат да побъркат човека или да го тласнат към разюздени безпътства или ужасни злодеяния. Но ако се насочат към велика и благородна страст, могат и трябва да възвисят личността до съвършенството на предаността и нежността, до измеренията на идеала.
— Ах, тази жена…, тази жена, пред която ще тръпна аз и която ще тръпне пред мен! Къде е тя? — възкликна замаян от копнеж Джалма. — Ще се намери ли някога такава жена?
— Една е твърде много, Ваша светлост — поде Фарингея със свойствената му присмехулна студенина. — Който търси една жена, рядко я намира на тази земя, а който търси много жени, не знае коя първо да избере.
В същия момент, докато метисът даваше този дебелашки отговор на Джалма, пред малката градинска вратичка на къщата, гледаща към една уличка, спря красива закрита карета. Беше впрегната в два породисти коня с черни гриви. Гербовете на хомота им бяха златни, както и копчетата по ливреите на слугите. Ромбовидните гербове по вратите бяха без шлем и корона, както подобаваше, ако собственичката им бе госпожица.