В каретата имаше две жени: госпожица Кардовил и Флорин.
VI глава
Събуждането
За да обясним пристигането на госпожица Кардовил пред градинската врата на къщата, в която живееше Джалма, трябва да се върнем към някои произшествия, които се случиха преди това.
Щом напусна лудницата на доктор Баление, госпожица Кардовил отиде да живее в двореца си на улица „Анжуй“. През последните месеци от пребиваването си у госпожа Сен-Дизие, Адриана тайно бе заповядала да поправят и мебелират тази хубава постройка, към чието великолепие и изящност се прибавиха всички чудеса от павилиона в двореца Сен-Дизие.
Отбраното общество намираше за странен факта, че една госпожица с възрастта и общественото положение на младата Кардовил е решила да живее съвсем сама, свободна и да поддържа собствена къща като пълнолетен младеж или като млада вдовица. Аристократите се правеха, че не знаят, че госпожица Кардовил притежава нещо, което нямат нито пълнолетния, нито възрастния — твърд характер, възвишен ум, великодушно сърце, много здрав и праволинеен разум. Адриана смяташе, че управлението на слугите и вътрешния надзор на къщата трябва да се повери на сигурни хора и затова писа до управителя на Кардовилските земи и жена му, които бяха стари служители на нейния род, веднага да дойдат в Париж, където господин Дюпон ще изпълнява длъжността на иконом, а госпожа Дюпон ще държи ключовете от цялата къща.
Граф Монброн, стар приятел на бащата на госпожица Кардовил, доста умен старец и изключително търсен на времето човек, който имаше вкус към всякакъв вид изящност, посъветва Адриана да живее като княгиня и да си наеме кочияш. Той й препоръча господин дьо Бенвил, голям любител на коне, който се разори в Англия в Нюмаркет, в Дерби и при Татерсал и се принуди, както често става с някои джентълмени по тези земи, да стане кочияш, като по този начин честно препечелва хляба си и задоволява влечението си към конете. По годините си и според навика си да се облича добре, този кочияш беше достоен да придружава госпожица Кардовил и способен по-добре от всеки друг да се грижи за конюшнята и каретата. Той прие с радост тази длъжност и благодарение на вещите му грижи конете и каретата на госпожица Кардовил можеха да си съперничат с най-добрите в Париж.
Госпожица Кардовил отново нае предишните си прислужници: Ева, Жоржет и Флорин. Последната трябваше да бъде настанена на служба при госпожа Сен-Дизие, за да продължи шпионажа си и да съобщава всичко на настоятелката на манастира Света Богородица, но поради новата посока, която Родин даде на делото Ренепон, се реши, че ако е възможно Флорин трябва отново да се върне на служба при госпожица Кардовил. Това място даваше възможност на нещастницата да прави важни и грозни услуги на онези, които държаха съдбата й в ръцете си, и да извършва безсрамно предателство. За нещастие, всичко благоприятствуваше тази машинация. Както знаем, в една среща между Флорин и Гърбавото няколко дни след затварянето на госпожица Кардовил в лудницата на доктор Баление, увлечена от чувството си за разкаяние, Флорин даде полезни съвети в полза на интересите на своята господарка, като поръча на Гърбавото да каже на Агрикол да не предава книжата, намерени в скривалището на павилиона, а да ги повери лично на госпожица Кардовил. Щом по-късно Адриана научи всичко това от Гърбавото, почувствува още по-голямо доверие към Флорин, нае я отново едва ли не с признателност и я натовари с най-доверителната работа — да наглежда подготовката на къщата, която бе наела за жилище на Джалма.
Гърбавото отстъпи пред молбите на госпожица Кардовил, защото виждаше, че не може да бъде полезна на жената на Дагоберт, за която ще говорим по-късно, и се съгласи да живее в двореца на улица „Анжуй“. Адриана повери на момичето, което изпълняваше и длъжността на секретар, помещението за помощи и милостиня.
Отначало госпожица Кардовил мислеше да прибере при себе си Гърбавото просто като приятелка. По този начин тя искаше да покаже почитта си към нейната мъдрост в труда, покорство пред съдбата и благоразумие в мизерията. Но тя добре познаваше честолюбието на младата работничка и справедливо се побоя да не би Гърбавото да сметне това за прикрита милостиня, въпреки че мислеше да й предложи сестринското си гостоприемство по начин, който изобщо не би засегнал гордостта й. Затова предпочете да я има и като приятелка, и като човек, изпълняващ най-доверителната работа. Така честолюбието й оставаше недокоснато, защото тя щеше да печели хляба си, заемайки една длъжност, която напълно би удовлетворила изключително честолюбивите й чувства. И наистина, Гърбавото беше много подходяща за работата, която Адриана й възложи. Нейният опит в нещастията, добротата на ангелската й душа, възвишеният й дух, рядката й трудоспособност, проницателността й относно болезнените тайни на нещастниците, съвършеното й познаване на бедняшките и работническите класи на обществото бяха достатъчно доказателство, че с такт и умение това превъзходно същество можеше да помогне на великодушните намерения на госпожица Кардовил.