— Ах, госпожице, това е ужасно! — настръхна Гърбавото.
— Но тогава защо ме спаси? Защо спаси и моите роднини? Защо съобщи на правосъдието за абат д’Егрини? Та този човек е луд! Истинска бездна от съмнения! Това е отвратително!
— На връщане — продължи Флорин и погледна предано господарката си — се сетих за един начин, по който можете да узнаете истината, само че не бива да губим нито минута…
— Какъв е този начин? — попита Адриана и погледна с учудване Флорин.
— Скоро господин Родин ще бъде при принца.
— Няма съмнение.
— Принцът винаги стои в малката стая, в която се влиза откъм цветарника. Там ще приеме и господин Родин.
— По-нататък? — попита Адриана.
— Тази градина, която подредиха според вашите заповеди, има само един изход през една вратичка към малката уличка. Градинарят влиза всяка сутрин оттам, за да не обикаля през всички стаи и щом си свърши работата, си отива.
— Какво искаш да кажеш? Какво си намислила?
— Растителността в градината е толкова гъста, че според мен, без да е спусната завесата между остъклената врата и зимната градина, човек може да се приближи до стаята и незабелязано да чуе какво се говори вътре. За да проследя как върви подреждането, през последните дни влизах в къщата все през тази врата. Аз и градинарят имаме ключове. За щастие, още не съм му го върнала. Само след един час вие, госпожице, ще знаете какво да мислите за Родин, защото ако той предава принца, предава и вас.
— Какви ги говориш! — възмути се госпожица Кардовил.
— Ще тръгнете веднага с мен и ще отидем заедно до вратата на уличката. За по-сигурно аз ще вляза сама и ако ми се стори, че е необходимо, ще се върна да ви повикам…
— Да подслушвам чужди разговори… — прекъсна гордо Флорин госпожица Кардовил. — Ти не си даваш сметка какво ме съветваш…
— Извинете, госпожице — засрами се момичето и наведе очи — вие имате подозрения. Струва ми се, че това е единственото възможно средство, за да ги потвърдите или отхвърлите.
— Нима искаш да падна толкова ниско, че да подслушвам? Никога — отговори Адриана.
— Госпожице — намеси се Гърбавото, което от известно време стоеше замислено, — позволете ми да ви кажа, че госпожица Флорин има право. Този начин е неприятен, но може би ще ви даде възможност веднъж завинаги да разберете що за човек е Родин. Защото въпреки цялата очевидност на нещата и справедливостта на моите предчувствия, често и най-безспорното може да се окаже невярно. Аз първа обвиних пред вас господин Родин… Никога няма да си простя, ако обвинението ми е било несправедливо… Разбира се, вие сте права, че подслушването на чужди разговори не е нито приятно, нито честно… — След това Гърбавото преодоля с огромно усилие напиращите си от срам сълзи и добави: — Но щом става дума за това, да ви спасим от голяма опасност, защото ако се окаже, че Родин ви предава, бъдещето ви е застрашено, аз, госпожице, ще отида, ако желаете, вместо вас, за да…
— Не споменавайте повече за това, моля ви! — възпротиви се госпожица Кардовил. — Да ви оставя да извършите нещо унизително заради моите интереси?! Никога! Никога! — После се обърна към Флорин и й каза: — Върви да помолиш господин дьо Бенвил веднага да впрегне каретата ми.
— Значи сте съгласна! — зарадва се Флорин, плесна с ръце и очите й се насълзиха.
— Да, съгласна съм — твърдо каза Адриана. — Щом искат да ми обявят война, жестока война, трябва да се подготвя за нея. Ако човек, не се предпазва, това преди всичко е израз на слабост и глупост. Разбира се, тази постъпка ме отвращава и ми коства много, но това е единственият начин да сложа край на подозренията си, които непрекъснато ме измъчват, и да предотвратя, може би, големи нещастия. А освен това, този разговор между господин Родин и принц Джалма, по една много важна причина ще бъде от двойно значение за мен във връзка с доверието или доживотната вражда с господин Родин. И така, Флорин, донеси ми веднага пелерината и шапката и нареди веднага да приготвят каретата. Ще дойдеш с мен. А вие, скъпа, ме почакайте тук — каза тя на Гърбавото.
След половин час каретата на Адриана спря пред малката градинска вратичка на улица „Бяла“.
Флорин се качи в зимната градина, но скоро се върна и каза на господарката си:
— Завесата е спусната. Господин Родин току-що влезе в стаята, където се намира принца…