А това означаваше, че госпожица Кардовил незабелязано присъствува на разговора между Родин и Джалма.
VIII глава
Писмото
Малко преди госпожица Кардовил да влезе в зимната градина, Фарингея въведе Родин в стаята на принца, който все още бе потънал в размислите, на които го наведе метисът и като че ли не забеляза появата на йезуита.
Родин се изненада от въодушевеното лице на Джалма и от почти безумния му поглед, погледна въпросително Фарингея, а той крадешком му отговори със следните знаци: сложи показалец на сърцето и на челото си и посочи разпаления огън в камината. Това означаваше, че сърцето и главата на Джалма горят. Естествено, Родин го разбра, защото по бледите му устни пробяга доволна усмивка. След това той каза на Фарингея:
— Бих искал да остана насаме с принца. Спусни завесата и се погрижи никой да не ни прекъсва.
Метисът се поклони, отиде до остъклената врата, натисна един бутон до самото стъкло и завесата се спусна едновременно с изчезването на вратата в дебелата стена. След това той отново се поклони и излезе от стаята. Почти веднага след излизането на Фарингея, госпожица Кардовил и Флорин влязоха в зимната градина, разделена от стаята на Джалма с прозрачна бяла копринена завеса, изрисувана с големи пъстри птици. Младият индиец сякаш се върна на земята от шума на вратата, която Фарингея затвори. Лицето му започна да възвръща спокойствието и красотата си. Той потръпна, докосна челото си с ръка и се огледа наоколо, сякаш се събуждаше от дълбок сън. След това пристъпи към Родин с уважение и си послужи с един израз, с който съотечествениците му обикновено се обръщаха към възрастните хора:
— Простете ми, бащице.
Според обичая, който изискваше крайно почтително отношение на младите към старите, принцът понечи да хване ръката на Родин и да я поднесе към устните си, за да я целуне, но йезуитът не прие този жест на Джалма и се дръпна назад.
— За какво искате прошката ми, скъпи принце? — попита той Джалма.
— Бях унесен, когато влязохте и не ви посрещнах веднага. Моля, простете ми, бащице…
— Разбира се, че ви прощавам, скъпи принце. Но ако искате да си поговорим, върнете се на дивана и си вземете наргилето, щом това ви харесва.
Ала вместо да послуша Родин и отново да се излегне на дивана, според обичая си, Джалма седна на едно кресло, пренебрегвайки молбите на стареца с доброто сърце, както наричаше йезуита.
— Повярвайте ми, скъпи принце, много съжалявам, че се притеснявате и безпокоите — каза Родин. — Тук сте у дома си, както в сърцето на Индия, или поне ние бихме искали да се чувствувате като у дома си.
— Тук много неща ми напомнят за отечеството ми — рече Джалма. — Вашата доброта ми напомня за баща ми и за онзи, който го замести — добави младият индиец, имайки предвид маршал Симон, за чието пристигане умишлено не му бяха съобщили досега. След кратко мълчание принцът протегна ръка към Родин и продължи предано: — Когато сте при мен, аз съм щастлив.
— Разбирам защо се радвате, скъпи принце, защото идвам да ви освободя от заточението, да отворя клетката ви… Помолих ви да се подчините на това доброволно затворничество единствено във ваш интерес.
— Утре ще мога ли да изляза?
— Още днес, скъпи принце.
Джалма помисли малко и продължи:
— Сигурно имам приятели, щом се намирам в дворец, който не е мой, нали?
— Вие наистина имате приятели и то чудесни приятели — отвърна Родин.
Щом чу тези думи лицето на Джалма сякаш стана още по-красиво, по него се изписа чувство на огромна благодарност и големите му черни очи се насълзиха. След като отново направи пауза, принцът стана и каза прочувствено на Родин:
— Нека отидем…
— Къде, скъпи принце? — погледна го учудено Родин.
— Да благодаря на приятелите си. Чаках три дни, повече не мога.
— Потърпете, скъпи принце, потърпете… Трябва дълго да ви говоря за това. Бъдете така добър да седнете.
Джалма покорно се отпусна на креслото си. Родин продължи:
— Истината е, че имате приятели, по-точно един приятел. Многото приятели са рядкост.
— А вие?
— Прав сте. Това означава, че имате двама приятели. Единият, когото познавате, съм аз, а другият, за когото не знаете нищо, иска да остане непознат за вас…
— Защо?
— Защо ли? — смути се малко Родин. — Защото щастието, което изпитва, давайки ви доказателства за приятелството си, може да се осигури само чрез тази тайна.