— Защо човек трябва да се крие, когато извършва добро?
— Защото понякога доброто трябва да се крие.
— Аз ползувам услугите му, защо тогава той трябва да се крие от мен!
Непрекъснатите въпроси на младия принц явно пообъркаха Родин, но въпреки това той продължи:
— Казах ви и ви повтарям, скъпи принце, че ако вашият таен приятел се яви, той може да изложи на опасност спокойствието си.
— Ако разкрие, че той е мой приятел ли?
— Да, скъпи принце.
Лицето на Джалма веднага придоби израз на достойнство и тъга. Той гордо вдигна глава и строго каза:
— Този приятел се крие или защото се срамува, че е именно мой приятел, или защото се срамува от самия себе си. Аз приемам гостоприемство само от онзи, за когото съм достоен и който е достоен за мен. В обратен случай напускам тази къща.
Казвайки това, Джалма стана толкова решително, че Родин извика изплашен:
— Изслушайте ме, моля ви, скъпи принце… Позволете ми да отбележа, че много лесно се обиждате. Въпреки че се постарахме да ви напомним за вашето хубаво отечество, тук сме в центъра на Европа, в центъра на Франция, в центъра на Париж. Този факт трябва да ви накара да промените мнението си… Моля ви, изслушайте ме.
Въпреки че не познаваше нормите на поведение в обществото, Джалма имаше достатъчно здрав разум и чувство за справедливост, за да разбира от дума, особено ако му се струваше, че в това има смисъл. Думите на Родин го поуспокоиха. С вродената си скромност, с която почти винаги са надарени силните и великодушни натури, той отговори кротко:
— Имате право, бащице, вече не се намирам в отечеството си. Тук обичаите са други, ще помисля…
При цялата си хитрост и лукавство, Родин понякога изпадаше в недоумение от дивашките постъпки и неуправляемите идеи на младия индиец. Той много се изненада, когато видя отсъствуващото изражение на принца. След малко Джалма продължи спокойно, но непоколебимо:
— Изслушах ви, бащице, и размислих.
— И какво решихте, скъпи принце?
— В нито една страна на света и под никакъв предлог един честен човек, който е приятел на друг честен човек, не бива да крие приятелството си.
— Ами ако за него е опасно да признае това приятелство? — попита Родин, крайно разтревожен от посоката, която вземаше разговорът.
Джалма изгледа йезуитът с учудване и презрение и нищо не отговори.
— Разбирам защо мълчите, скъпи принце. Искате да кажете, че смелият човек трябва да побеждава опасностите. Чудесно. Но ако в опасност изпаднете вие, в случай че това приятелство се разкрие, този честен човек няма ли да заслужи оправдание и дори похвала, че е решил да остане неизвестен?
— Не приемам нищо от приятел, който е способен да се крие от страх.
— Изслушайте ме, скъпи принце.
— Сбогом, бащице.
— Помислете…
— Сбогом и толкова… — категорично отсече Джалма и тръгна към вратата.
— Боже мой, ами ако това е жена?! — извика Родин, стигнал до крайност и се спусна подире му, защото се изплаши да не би Джалма наистина да напусне къщата и по този начин окончателно да провали плановете му.
При последните думи на Родин индиецът внезапно спря.
— Жена ли? — попита той разтреперан и изчервен. — Този приятел жена ли е?
— Ако е жена — продължи Родин, — ще разберете ли нейната предпазливост и тайната, с която е принудена да забулва доказателствата за привързаност, които иска да ви даде?
— Жена ли? — повтори Джалма с треперещ глас и сключи ръце от страхопочитание. Прекрасното му лице засия от възторг. — Жена. Парижанка ли е?
— Да, скъпи принце. Карате ме да извърша това неблагоразумие и да ви кажа, че е истинска парижанка, достойна госпожа, крайно добродетелна, чиято напреднала възраст заслужава вашето уважение.
— Много ли е стара? — извика нещастният Джалма, чиито мечтания за един миг се изпариха.
— Сигурно е с няколко години по-възрастна от мен — отвърна Родин с иронична усмивка и изчака да види дали младият принц ще се разсърди или разсмее.
Но не последва нито едното, нито другото. Вместо страстния възторг по лицето на Джалма се разля трогателно умиление. Той погледна Родин с признателност и попита:
— В такъв случай тази жена ще ми бъде майка, нали?