Невъзможно е да се опишат сладостта, благоговейността и тъгата, с които индиецът произнесе думата „майка“.
— Да, скъпи принце, тази уважаема госпожа иска да ви бъде майка. Но не мога да ви разкрия причината за нейната обич към вас. Ала вие трябва да ми повярвате, тази любов е искрена. Не ви казвам тайната й, защото у нас тайните на жените, независимо дали са стари или млади, са свещени.
— Това е справедливо. Тогава нейната тайна ще бъде тайна и за мен. Ще я обичам и уважавам, без да съм я видял. Нали така обичаме Бога, без да сме го виждали…
— А сега, скъпи принце, ми позволете да ви кажа какви са намеренията на вашата приятелка и майка… Ако тази къща ви харесва, тя винаги ще бъде на ваше разположение. Каретата, конете и прислугата от французи ще бъдат на вашите заповеди. Ще бъде възложено на човек да урежда сметките около разходите по къщата. Освен това, като царски син вие трябва да живеете по царски и по тази причина в съседната стая оставих едно ковчеже, в което има петстотин наполеона. Ще получавате тази сума всеки месец. Ако тя не е достатъчна за дребните ви удоволствия, както ние се изразяваме, ще ми съобщите и ще я увеличим… — Родин забеляза, че Джалма се развълнува и бързо добави: — Веднага трябва да ви кажа, скъпи принце, че честолюбието ви не бива да се чувствува засегнато. От една страна вие приемате всичко това от една майка, а от друга — приблизително след три месеца ще получите доста голямо наследство и ако дългът ви тегне (а той ще възлиза най-много на четири-пет хиляди наполеона), лесно ще можете да изплатите заема си. Впрочем, не се съобразявайте с нищо, удовлетворявайте всички свои капризи. Приятелят ви иска да се появите в най-отбраното парижко общество, както подобава на един царски син, чиито баща се е наричал Бащата на великодушния. И така, пак ви повтарям и ви моля да не се въздържате от криворазбрано честолюбие, ако тази сума не ви е достатъчна…
— Ще поискам повече. Майка ми е права — царският син трябва да живее по царски.
Отговорът на Джалма беше напълно обясним, защото той изобщо не се изненада от великодушните предложения и това беше естествено. Принцът би постъпил по същия начин. Всички знаят с какво великолепие и блясък се отличава гостоприемството на индийските принцове. Момъкът беше трогнат до дъното на душата си и изпитваше огромна признателност към жената, която го обичаше майчински и приемаше разкоша, с който тя искаше да го обкръжи без недоверие и угризения на съвестта. Бързината, с която Джалма се съгласи с предложенията, отново обърка плановете на Родин, защото той бе приготвил множество неоспорими доказателства, за да убеди принца.
— Впрочем, ето какво сме решили — поде йезуитът. — Тъй като сега трябва да видите света и да влезете в него през най-добрата врата, както ние казваме, един от приятелите на вашата скъпа майка, граф дьо Монброн — много опитен старец от най-отбраното общество, ще ви представи на най-аристократичните парижки семейства…
— А защо не ме представите вие, бащице?
— Уви, скъпи принце, погледнете ме… Кажете, подходящ ли съм за тази работа?… Не, не, аз живея сам и в уединение. А освен това — добави Родин след кратко мълчание, приковавайки върху младия принц проницателен, внимателен и любопитен поглед, сякаш искаше да го подложи на изпитание с последните си думи, — господин дьо Монброн е по-опитен от мен що се отнася до обноските в обществото. Той ще ви разкрие клопките, които биха могли да ви поставят. Защото вие имате приятели, но имате и неприятели, страхливи врагове, които по най-позорен начин злоупотребиха с доверието ви и се подиграваха с вас. И понеже, за беда, силата им е равна на злобата им, за вас вероятно ще бъде по-благоразумно да ги отбягвате и да страните от тях, вместо да се изпречвате на пътя им.
Само при мисълта, че трябва да отбягва неприятелите си, Джалма се разтрепера. Разширените му зеници засвяткаха със страховит пламък. Никога омразата, презрението и жаждата за мъст не бяха се изписвали по-решително върху друго човешко лице. Аленочервените му устни се присвиха и разкриха стиснатите му бели ситни зъби. Сега красивото му до преди малко лице изразяваше такава животинска ярост, че Родин скочи от мястото си и извика:
— Какво ви става, принце? Плашите ме…
Джалма не отговори. Той стоеше приповдигнат и стискаше с две ръце облегалките на креслото, сякаш се удържаше да не избухне в ужасния си гняв. В този момент кехлибарения мундщук на наргилето се търкулна под крака му и изопнатият като струна индиец го размаза върху пода.