— Уви, скъпи принце, случило се е най-обикновеното нещо на този свят, твърде дребно, но крайно неприятно за мен. Или съм забравил, или съм изгубил очилата си. И тъй като в стаята е тъмно, а зрението ми от труд и от възрастта е отслабнало, не мога да прочета това писмо. А то е много важно, защото очакват моя бърз, кратък и категоричен отговор. С една дума — да или не. А времето лети, ужасно нещо. Ако можеше някой — продължи Родин, наблягайки на думите, за да направят впечатление на Джалма, — да ми направи услуга и да ми прочете… Но няма кой…, няма…
— Бащице — каза учтиво Джалма, — искате ли аз да ви прочета писмото? Щом свърша, веднага ще забравя съдържанието му.
— Вие ли? — извика Родин, сякаш се изплаши от това предложение. — Невъзможно е вие да прочетете това писмо…
— Извинете ме, бащице — кротко каза Джалма.
— Всъщност — каза сякаш на себе си Родин след кратък размисъл, — защо пък не? — После се обърна към индиеца и добави: — Наистина, ще ми направите ли тази услуга, скъпи принце? Не смеех да ви помоля… — сетне поднесе писмото на Джалма, който го прочете на глас.
Там пишеше следното:
„Тазсутрешното ви отиване в двореца Сен-Дизие, както ми съобщиха, трябва да се смята за ново настъпление от ваша страна.
Ето и последното ми предложение, за което ви известявам: може и то да се окаже безполезно както вчерашното, което ви направих в дома ви на улица «Клови».
След дългото и неприятно обяснение ви казах, че ще ви пиша. Удържам думата си и ето последното ми предложение.
Преди всичко, ще ви дам един съвет: пазете се… Ако упорствате и продължавате опасната борба, ще се изложите на опасността да ви намразят дори онези, които толкова се стараете да защитите. Разполагаме с безброй начини да ви компрометираме пред тях, като им разкрием плановете ви. Ще им докажем, че вие също участвувате в заговора, който сега искате да провалите не от великодушие, а от користолюбие.“
Макар Джалма да усещаше, че и най-дребния въпрос, отправен на Родин във връзка с това писмо, щеше да бъде истинско безразсъдство, не можа да се сдържи, четейки откъса от писмото, и обърна глава към йезуита.
— Боже мой — каза Родин, — и това се отнася за мен, за мен, както виждате, скъпи княже — и той посочи дрипите си. — Обвиняват ме в користолюбие.
— А кого закриляте?
— Кого закрилям ли? — отвърна Родин, правейки се, че се колебае дали да отговори. — Кого ли?… Ами…, ще ви кажа. Това са бедни хора, без всякакви средства, незначителни, но добродетелни, на чиято страна е правото в едно дело, което се опитват да разрешат. Те са застрашени от други много, много силни хора. За щастие, последните не са толкова известни, че да ги разкрия в полза на онези, които защитавам. Какво да ви кажа? Аз съм беден и слаб човек и естествено заставам на позицията на бедните и слабите… Но, моля ви, продължете…
Джалма зачете:
„И ако продължите да ни преследвате, ще си изпатите много и нищо няма да спечелите, сприятелявайки се с онези, които наричате свои приятели и които справедливо ще се сметнат за ваши жертви, защото дори и да е искрена, безкористността ви не може да бъде обяснена. Което означава, че в нея сигурно се крият, а аз съм уверен в това, задни мисли.
Но дори и в това отношение най-щедрото обезщетение, на което основавате надеждите си, е вероятната признателност на вашите приятели. Твърде съмнителна случайност. И за да бъда ясен докрай, ето какво искам от вас: още тази вечер, най-късно до полунощ да напуснете Париж и да се задължите да не се връщате тук преди да изтекат шест месеца.“
Джалма отново не успя да сдържи любопитството си и учудено погледна Родин.
— Всичко е ясно — каза йезуитът. — Делото на бедняците, които защитавам, през това време ще се разгледа и с моето отдалечаване те искат да ми попречат да бдя над тях. Нали разбирате, скъпи принце — с негодувание изрече Родин. — Моля ви, продължете и ме извинете, че ви прекъснах, но не можах да сдържа възмущението си от това безочие…
Джалма продължи:
„За да бъдем сигурни, че ще се намирате далеч от Париж през тези шест месеца, ще заминете за Германия при един наш приятел. Той ще ви прибере в дома си и ще ви посрещне гостоприемно, но вие ще останете там докато изтече шестмесечния срок.“
— Да… доброволно заточение — каза Родин.
„При тези условия всеки месец ще ви се дават по хиляда франка от деня на заминаването ви. Десет хиляди ще ви броим веднага, а двадесет хиляди ще получите след изтичането на шестте месеца. Всичко това ви е напълно гарантирано. И накрая, след като срокът приключи, ще ви осигурим една почтена и независима служба.“