Пелерината й се бе смъкнала от раменете и в бързината час по-скоро да влезе шапката й с развързани ленти бе паднала. Тъй като излезе непредвидено от дома си, тя едва успя да прикрие с едно наметало пищното си облекло, което често обличаше вкъщи. Сега цялата й красота блесна сред листака и цветята пред изумения поглед на Джалма, който мислеше, че сънува. Със сключени ръце, с разширени, втренчени очи, малко поприведен сякаш за молитва, принцът застина като вкаменен. Госпожица Кардовил, поруменяла от вълнение, стоеше на прага на вратата към зимната градина.
Всичко това се случи само за миг. Щом завесата се вдигна, Родин извика с престорена изненада.
— Вие сте тук, госпожице?
— Да, господине — каза с неузнаваем глас Адриана, — дойдох да довърша предложението, което започнахте. Вече ви казах, че ако някой събуди подозрения в мен, веднага му го казвам. И така признавам, че днес наруших правилата на честността. Дойдох да ви подслушвам, тъкмо когато отговорът ви до абат д’Егрини ми даде доказателство за предаността и искреността ви към мен. Аз се усъмних във вас тъкмо когато вие възхвалявахте откровеността ми. За пръв път в живота си се унизих дотам, че да прибягна до лукавство. Заслужих наказанието си и ще го изтърпя. Длъжна съм да ви дам удовлетворение и вие ще го получите. Трябва да ви поискам извинение и аз ви го искам. — След това Адриана се обърна към Джалма и добави: — Принце, вече няма нужда от тайни. Аз съм госпожица Кардовил, вашата роднина и надявам се, че ще приемете гостоприемството от една сестра, както го приехте от една майка.
Джалма не отговори. Той стоеше като омагьосан пред неочакваното явление, което надминаваше най-необузданите, най-прелъстителните видения на неговите сънища. Усещаше някакво упоение, което възпираше мисълта, разсъжденията и съсредоточаваше цялото му същество в зрението. И както неутолимата жажда не може да се угаси отведнъж, така и пламналият поглед на индиеца изпиваше ненаситно цялото съвършенство на тази красива девойка.
И наистина, никога на едно и също място не бяха попадали две толкова богоподобни и прекрасни създания. Адриана и Джалма бяха идеал за женска и мъжка красота. Сякаш съдбата и Провидението имаха пръст в сближаването на тези две млади и буйни, великодушни и страстни, мъжествени и възвишени същества, които сякаш по чудо вече познаваха взаимно цялата си нравственост, още преди да се видят. От думите на Родин Джалма почувствува, че в сърцето му се заражда нежно възхищение от благородните и великодушни качества на непознатата си благодетелка, която откри в лицето на госпожица Кардовил. От своя страна Адриана също бе развълнувана от разговора, който дочу между Джалма и Родин, защото той й разкри благородството на душата, деликатната доброта на сърцето и страшната избухливост на характера си. При това тя не можа да скрие изненадата си, достигаща до захлас пред изумителната красота на принца, която премина в странно, болезнено чувство, разтърсило цялото й същество, когато очите й се срещнаха с очите на Джалма. Затова смутена, объркана и наранена от това усещане, което проклинаше, мъчейки се да го потисне в себе си, тя се обърна към Родин и започна да се извинява, че го е заподозряла. Но упоритото мълчание на индиеца още повече засили душевните терзания на красивата девойка.
Тя погледна още веднъж принца, за да го принуди да отговори на сестринското й предложение, но срещна дивия му, горящ, втренчен в нея поглед и със страх, скръб и наранено честолюбие наведе очи и се зарадва, че бе предусетила крайната необходимост да държи и занапред Джалма далеч от себе си, защото пламенната му, прехласната натура я плашеше от пръв поглед. Адриана поиска да сложи край на мъчителната сцена и каза на Родин с тих, разтреперан глас:
— За Бога, господине, поговорете с принца, повторете му моите предложения. Не мога повече да остана тук — и понечи да се върне при Флорин.
Щом Адриана пристъпи, Джалма се спусна към нея със скок на тигър, чиято плячка са се опитали да отнемат. Изплашена от разпаленото лице на индиеца, красивата девойка се дръпна назад и изпищя. От писъка й Джалма дойде на себе си и си спомни всичко, което се случи. Тогава пребледнял от съжаление и срам, разтреперан, замаян, с плувнали в сълзи очи, със смутен и крайно отчаян израз той падна на колене пред Адриана, издигна към нея сключените си ръце и с кротък, умолителен и боязлив глас й каза: