— Сигурно тя го обича — натъжи се Гърбавото — и с тревогите и разпитването си за господин Харди може би е извършила нещо неблагоразумно.
— Много си права. Със съчувствие я наблюдавах как се качва в каретата и я съжалих. Каретата потегли. Но в този момент иззад ъгъла, незабелязано за госпожата се показа една малка карета. До кочияша седеше мъж, който му правеше знаци да последва каретата на младата госпожа.
— Което означава, че я следят — каза Гърбавото.
— Няма съмнение. Затова се спуснах след каретата, застигнах я, доближих се до вратата и казах през спуснатите завеси на непознатата: „Пазете се, госпожо, следят ви.“
— Много добре си направил, Агрикол. А тя отговори ли ти?
— Чух я, че извика със сърцераздирателен глас „Боже мой!“ и каретата продължи. След малко и другата карета мина покрай мен. До кочияша седеше висок, дебел, червендалест мъж, който ме бе видял да тичам след каретата на госпожата и явно се усъмни в нещо, защото ме изгледа с тревожен поглед.
— А кога ще се върне господин Харди? — попита Гърбавото.
— Утре или вдругиден… А сега, Гърбаво, ми кажи какво да правя. Явно тази млада госпожа обича господин Харди. Сигурно е омъжена, защото докато ми говореше беше много неспокойна, а когато й казах, че я следят, изпищя от страх. Какво да направя сега? Искаше ми се да попитам бащата на маршал Симон, но той е толкова строг. Освен това, да споменавам за любов, пред този възрастен човек, не е… А ти, Гърбаво, си деликатна и чувствителна и разбираш от тези неща.
Момичето потръпна и горчиво се усмихна. Агрикол не забеляза това и продължи:
— Затова си помислих, че само ти можеш да ми кажеш какво да правя. Ако господин Харди се върне утре, трябва да му съобщим за станалото, или…
— Почакай… — прекъсна го Гърбавото и се замисли за някои минали неща. — Когато ходих в манастира „Света Богородица“ да търся работа при настоятелката, тя ми предложи да започна като надничарка в една къща, където трябвало да наблюдавам, с една дума — да шпионирам…
— Нещастница!
— И знаеш ли при кого ми предложи да извършвам това безсрамие? При една госпожа — Фремон или Бремон, не помня добре, крайно набожна жена, чиято млада омъжена дъщеря често била посещавана от някакъв фабрикант, както твърдеше настоятелката.
— Какво говориш — възкликна Агрикол. — Сигурно този фабрикант е…
— Господин Харди… Имах много причини да запомня това име. Оттогава станаха толкова произшествия, че бях забравила това обстоятелство. Вероятно тази жена е същата, за която ми говориха в манастира.
— И какъв интерес е имала настоятелката на манастира от този шпионаж? — попита ковачът.
— Не зная, но както виждаш, интересът и сега не е намалял, защото младата жена е следена и в този момент може би е издадена и обезчестена… Ах, това е ужасно! — Гърбавото забеляза, че Агрикол се разтрепера и добави: — Какво ти става?
— Защо не? — каза сякаш на себе си ковачът. — Ако всичко това се извършва от една и съща ръка? Много е възможно настоятелката да се споразумява с един калугер, но в такъв случай, с каква цел го прави?…
— Агрикол, обясни ми откъде е тази рана? Успокой ме, моля те…
— Ще ти разкажа за раната, защото колкото повече мисля, толкова по-ясно разбирам, че случката с тази млада жена има връзка и с други неща.
— Какво искаш да кажеш?
— Представи си, че от няколко дни насам в околността на нашата фабрика стават странни неща. Първо, сега са Великите пости и един калугер от Париж, казват, че бил много хубав мъж, дошъл да изнася проповеди в малкото селце Вилие, което е на четвърт миля от нашата фабрика. Той не пропускал случай да клевети и напада в проповедите си господин Харди.
— Защо?
— Господин Харди направи нещо като официален правилник за нашата работа и за правата ни над печалбата, която ни отстъпва. Този правилник е придружен от няколко прости, но благородни принципа, от няколко препоръки за братство и равенство, които могат да се изпълняват от всички и които са извлечени от книгите на различни мъдреци и различни вероизповедания. И тъй като господин Харди е избрал от различните религиозни принципи най-чистите неща, проповедникът направил заключение, че господин Харди, е неверник и от тази гледна точка го напада в проповедите си, представяйки нашата фабрика като огнище за погибел, проклятие и разруха, защото вместо в неделя нашите работници да слушат проповедите му или да ходят по кръчмите, пеят и танцуват в общежитието. Калугерът стигнал до там, че казал, че съседството с такова сборище от безбожници, както той ни нарича, можело да стовари божия гняв върху страната. Говорил много за холерата, която се придвижвала насам и благодарение на нашето безбожно съжителство можела да порази с отмъстителния си бич всички околности.