В този момент на вратата тихичко се почука.
— Госпожицата ви моли да отидете при нея, ако сте свободна — каза Флорин на Гърбавото.
— Ще почакаш ли малко, Агрикол? Ще попитам госпожица Кардовил, кога ще ме освободи и ще дойда да ти кажа.
Гърбавото излезе, а в стаята останаха Агрикол и Флорин.
— Много ми се искаше още днес да благодаря на госпожица Кардовил, — каза Агрикол, — но се боя, че ще й досаждам.
— Госпожицата е малко неразположена — отвърна Флорин — и днес не приема никого, господине. Но съм сигурна, че щом се пооправи, ще й бъде много приятно да ви види.
Гърбавото се върна и каза на Агрикол:
— Ако дойдеш да ме вземеш утре към три часа, ще отидем във фабриката и вечерта пак ще ме доведеш. Така няма да изгубим целия ден.
— Значи утре, в три часа.
— До утре в три часа, Агрикол.
— Сбогом, Гърбаво.
— Сбогом, Агрикол.
Същия ден вечерта, когато всичко в двореца утихна, Гърбавото остана при госпожица Кардовил до десет часа, после се върна в спалнята си, заключи вратата и, останала насаме, падна на колене пред креслото и потъна в сълзи. Нещастната девойка дълго, дълго плака. Когато се изтощи, избърса очите си, отиде до писалището, извади тетрадката с ръкописа, която Флорин бе разглеждала предишната вечер, и писа в продължение на един час.
XI глава
Дневникът на Гърбавото
Гърбавото се посвети цял час на тетрадката си, която миналата нощ Флорин не се реши да открадне, преди да съобщи за съдържанието й на своите наставници и не получи заповедите им по този въпрос.
Нека обясним съществуването на този ръкопис, преди да го разтворим пред читателя.
Първата дума в тази тетрадка беше написана в деня, когато Гърбавото почувствува, че е влюбена в Агрикол. Надарена с изключително чувствителен характер и в същото време наплашена от присмеха, който смяташе, че ще предизвика, на кого би могла да повери Гърбавото пагубната си страст, ако не на хартията — на този довереник на боязливите или наранени души, на този търпелив, мълчалив и безчувствен приятел, който макар да не отговаря на сърцераздирателните оплаквания, поне винаги ги изслушва и запомня. Когато сърцето й преливаше от вълнения — ту тъжни, ту сладки, ту горчиви, ту нежни, клетото момиче откри скръбно удоволствие в немите, уединени излияния, облечени в поетично, простичко и трогателно слово, написани като искрена проза, и полека-лека свикна да не споделя тайните си само с Агрикол. Въпреки, че за основа й служеха някои разсъждения, породени в нея от красотата, чистата любов, майчинството, богатството и беднотата, те толкова дълбоко разкриваха изключителната й личност, че тя не се осмели да ги покаже на Агрикол.
Впрочем, това беше дневникът на едно бедно момиче от простолюдието слабо, грозно и нещастно, но надарено с ангелска душа и бляскав ум, развит от книги, размисли и самота. На някои страници имаше много точни наблюдения върху хората и нещата, погледнати от положението, в което съдбата беше поставила тази несретница.
Последните страници на дневника, на места прекъсвани или зацапани от сълзи, бяха свързани с любовта на Агрикол към Анжел.
„Петък, 13 март, 1832 г.
… Прекарах нощта, без да ме споходят кошмари. Тази сутрин се събудих без никакво предчувствие. Когато дойде Агрикол бях съвсем спокойна.
Той не ми се видя развълнуван. Беше както винаги прям и откровен. Най-напред ми разказа за една случка, която засяга господин Харди. После без колебание ми съобщи:
«От четири дни съм лудо влюбен. Чувството ми е толкова сериозно, че мисля да се оженя. Впрочем, дойдох да поискам съвет от теб.»
Ето как ми съобщи тази ужасна за мен новина — искрено и добродушно. Аз седях от едната страна на камината, а Агрикол — от другата. Разговаряхме. Но онова, което ми каза той, беше достатъчно, за да се скъса сърцето ми… Влиза един човек, прегръща те братски, сяда, говори ти и после…
Боже мой! Боже мой! Губя разсъдък…
Чувствувам се по-спокойна… Смелост, смелост, бедно сърце. Ако някога, след много време, отново ме сполети нещастие, ще прочета тези редове, написани под диктовката на най-убийствената болка, която съм изпитвала и която едва ли ще изпитам повече, и ще си кажа: какво представлява сегашната ми скръб в сравнение с миналата?
Ужасна е моята скръб! Неоснователна, смешна, срамна. Не бих я споделила дори с най-снизходителната майка…