Флорин научи, че Гърбавото е излязла, но през деня я задържаше работата й при госпожица Кардовил, затова изчака нощта, за да изпълни новите заповеди, които получи, след като съобщи с писмо за съдържанието на дневника на Гърбавото. Вечерта Флорин, след като се увери, че в стаята на младата работничка няма никой, влезе вътре. Тъй като предварително знаеше къде може да намери дневника, тя приближи до писалището, взе чекмеджето, извади от пазвата си едно запечатано писмо и се приготви да го сложи на същото място, където стоеше ръкописа. В същия момент тя толкова силно се разтрепери, че се видя принудена да се облегне на писалището.
Вече казахме, че Флорин продължаваше да изпитва добри чувства. Наистина, тя неизбежно трябваше да изпълнява заповедите, които получаваше, но със сърцето си разбираше цялата нечистота и безчестие на поведението си. Ако се отнасяше само до нея, тя щеше да намери смелост и да презре всичко, вместо да се подлагат на нечисто подчинение, но за нещастие работата беше друга и нейната смърт би докарала в отчаяние един човек, когото тя обичаше повече от живота си.
Макар Флорин почти никога да не знаеше с каква цел я карат да върши определена работа, особено що се отнасяше до кражбата на дневника на Гърбавото, тя предчувствуваше, че с оставяне на запечатаното писмо на мястото на дневника, последствията за Гърбавото нямаше да бъдат добри, защото помнеше зловещите думи, които изрече Родин предния ден: „Утре трябва да приключим с Гърбавото.“
Какво искаше да каже той? Защо последствията за Гърбавото щяха да бъдат такива, след като на Флорин бе заповядано да го остави на мястото на дневника? Тя не знаеше точно, но разбираше, че предаността, която Гърбавото изпитваше към госпожица Кардовил, събужда страх в противниците на Адриана. А и самата Флорин с всеки изминат ден се подлагаше на големи опасности и младата работничка можеше да открие нейното предателство. Страхът от последното извади Флорин от недоумението, тя сложи писмото в чекмеджето, скри ръкописа в дрехата си и крадешком напусна стаята на Гърбавото.
XII глава
Продължение от дневника на Гърбавото
Няколко часа след като Флорин открадна ръкописа от стаята на Гърбавото и се прибра, тя реши да го прочете. Като се запозна с изповедите на младата работничка, тя неволно изпита още по-силно вълнение. Измежду многото стихотворения, които показваха страстната й любов към Агрикол — любов толкова пламенна, добродушна и искрена, че Флорин се трогна и забрави за грозотата на Гърбавото, имаше много откъси, мисли и случаи, които засягаха различни събития. Ние ще приведем част от тях, за да покажем огромното впечатление, което направи на Флорин прочитът на този ръкопис.
„Днес беше моят празник. Дори до тази вечер таях в себе си глупава надежда.
Бях слязла у госпожа Балдуин, за да превържа една лека рана на крака й. Когато влязох, вътре бе и Агрикол. По всяка вероятност той разговаряше с майка си за мен, защото щом влязох, те млъкнаха като се спогледаха.
Когато минавах покрай раклата, съзрях една красива картонена кутийка с кълбо конци върху капачето й. Почервенях от радост, защото си помислих, че този малък подарък е за мен, но се направих, че нищо не съм забелязала.
Докато превързвах раната на госпожа Франциска, Агрикол излезе. Забелязах, че той взе със себе си кутийката. Никога преди госпожа Балдуин не е била толкова нежна, като майка, каквато бе тази вечер. Стори ми се, че тя си ляга по-рано от друг път, за да си тръгна и аз по-рано и да се полюбувам на подаръка, който ми е приготвил Агрикол.
От бързото изкачване към моята стая пулсът ми се ускори. Задържах се пред вратата, за да продължа за миг щастието си. Щом влязох вътре, с радостни сълзи в очите погледнах към масата, към стола, към леглото си… Кутийката я нямаше. Сърцето ми се сви, после си казах, че са я оставили за утре, защото днес е навечерието на празника ми.
Денят изтече. Дойде вечерта. Нищо… Красивата кутийка не е била за мен. Върху капачето й имаше кълбо конци, а такова нещо може да се подари само на жена. На кого ли Агрикол е дал тази кутийка?
Страдам много… Мисълта, че Агрикол ще ми честити празника е детинска, дори ме е срам да я призная пред себе си… Но с това той би доказал, че не е забравил истинското ми име, а не Гърбавото както всички постоянно ме наричат.
Толкова съм чувствителна, че винаги ми става мъчно, когато ме нарекат Гърбавото… Въпреки, че от детството си не съм имала друго име. Затова и щях да бъда много щастлива, ако Агрикол използуваше празника, за да ме нарече само веднъж със скромното ми име Магдалина.