Парите, които бяха добавени към писмото и обидният начин, по който й ги даваха, затвърдиха подозренията й. Неприятелите й искаха страхът от бедността да не бъде спънка за напускането й на тази къща.
Гърбавото реши да напусне със свойствените й покорност, спокойствие и решителност. Изправи се. Върху очите й не се виждаха сълзи, макар цялата нощ да бе плакала. С разтреперани пръсти тя написа следните думи върху една хартийка, която остави до банкнотата от петстотин франка: „Да бъде благословена госпожица Кардовил за доброто, което ми е направила и да ме прости, че напускам къщата й.“
Като свърши, Гърбавото хвърли в огъня писмото, което бе получила и което изгаряше ръцете й. След това за последен път огледа стаята, мебелирана разкошно, и потръпна като си помисли за бедността, която я очаква отново. Много по-страшна от предишната, защото майката на Агрикол бе заминала с Гавриил и вече жената на Дагоберт нямаше да може да я утешава с майчина любов. Да живее съвсем сама, с мисълта, че чувствата й към Агрикол ще бъдат предмет на подигравка, дори и от самия него… Подобно бъдеще я уплаши, мрачни мисли нахлуха в главата й. Тръгна решително към вратата, но когато минаваше покрай камината, неволно се погледна в огледалото и видя насреща си бледо като на мъртвец лице, облечено в черни дрехи… Тогава се сети, че носи чужди дрехи и си спомни за онзи момент в писмото, в който й подмятаха за дрипите, които носеше преди да влезе в тази къща. „Наистина, каза си тя, гледайки черните си дрехи, ако ги взема, ще кажат, че съм крадла…“. Младата работничка взе свещника и от стаята прибра дрипавите си дрехи, които искаше да запази за спомен за своето нещастие. Чак сега, Гърбавото проля сълзи… Тя плачеше не от отчаяние, защото отново ще облече тези дрипи, а от признателност, тъй като благосъстоянието, което я заобикаляше и което тя сега щеше да изостави, й припомняше добротата и деликатността на госпожица Кардовил. Като взе старите си дрехи, подтиквана от непонятни чувства, тя коленичи в средата на стаята, спомни си за госпожицата и хълцайки, извика: „Сбогом! Завинаги сбогом! На вас, която ме наричахте приятелка и своя сестра…“
Изведнъж Гърбавото чу леки стъпки в коридора, който водеше от градината до една от вратите на нейното жилище. Това бе Флорин, която за съжаление, много късно връщаше ръкописа.
Уплашена от стъпките, Гърбавото бързо премина от стаята си в салона, прекоси го тичешком, изскочи на двора и почука на прозорците на портиера. Вратата се отвори и затвори след нея.
Гърбавото напусна двореца на госпожица Кардовил.
Ето как Адриана остана без един предан, верен и наблюдателен пазач. По този начин и Родин се освободи от един проницателен съперник, от когото справедливо се страхуваше. След като се досети за любовта на Гърбавото към Агрикол и като знаеше, че тя пише стихове, йезуитът правилно предположи, че няма начин тя да не е написала стихове за пагубната си страст. Ето защо той заповяда на Флорин да открие писмени доказателства за тази любов. По тази причина бе измислено и писмото, за което, трябва да признаем, че Флорин не знаеше. Още по-малко знаеше тя за неговото съдържание, защото първия път, когато предаде ръкописа само се бе задоволила да го попрегледа…
Както вече казахме, Флорин със закъснение идваше при Гърбавото, точно в момента, в който тя напускаше двореца. Щом съзря светлина в стаята за обличане, Флорин се втурна към нея, но намери само черните дрехи, които бе оставила Гърбавото и старото ковчеже, в което тя бе държала дрехите си. Флорин се втурна към писалището с разтуптяно сърце. Разхвърляните чекмеджета, банкнота от петстотин франка, оставена върху редовете, написани до госпожица Кардовил доказваха, че сляпото й подчинение на заповедите на Родин е принудило Гърбавото да напусне къщата завинаги. Флорин въздъхна, разбра, че разкаянието й идва късно и реши да предаде дневника на Родин. След това решение, тя си каза, че с бягството на Гърбавото, предателството, което бе извършила, щеше да бъде не толкова опасно.