На третия ден след тези произшествия, Адриана получи следното писмо от Родин като резултат от онова, което му бе писала, за да го попита за внезапното бягство на Гърбавото.
„Скъпа госпожице,
Важна работа ме принуждава да тръгна още тази заран за фабриката на господин Харди. Ето защо ми е невъзможно да засвидетелствувам уважението си. Питате какво мисля за внезапното изчезване на тази девойка?… Наистина, нищо не знам… Припомням ви само онова, което ви казах, когато бяхме у доктора Баление. Ставаше дума за едно общество и за тайни агенти, с които то умее да обгражда лицата, от които има нужда.
Не обвинявам никого, просто ви припомням неща, които са се случили. Тази девойка си позволи да ме обвини, а аз, както знаете, съм най-верния ви слуга. Тя, уж беше бедна, а в писалището й намерихме петстотин франка. Вие я обсипахте с благодеяния, а тя напусна къщата ви, без да съобщи причината за своето бягство.
Не обвинявам, скъпа госпожице, както съм постъпвал винаги, когато нямам доказателства, но се пазете… Отървахте се от голяма опасност. Удвоете вниманието и подозрението си, поне така мисли вашият най-покорен слуга Родин.“
XIV част
Фабриката
I глава
Срещата на Вълците
Беше неделя сутринта, същият ден, в който госпожица Кардовил бе получила писмото от Родин по повод изчезването на Гърбавото.
Двама мъже седяха в една от кръчмите на предградието Вилие, което беше близо до фабриката на господин Харди, и разговаряха. В това село живееха работници от близките каменоломни.
Няма по-тежка и по-зле платена работа. Точно по тази причина, Агрикол бе казал на Гърбавото, че сравняват участта си с охолството, в което живеят работниците на господин Харди, което се дължеше на тяхното сдружаване и на взаимното съжителство, което той бе успял да наложи между тях.
Бедността и невежеството винаги докарват недобри неща. Бедните лесно се дразнят, а невежите доста често отстъпват на хитрите съвети.
Дълго време другите работници завиждаха на работниците на господин Харди, което бе естествено, но не го правеха със злоба. Щом обаче неприятелите на фабриканта, заедно с неговия конкурент господин Трипо решиха да променят мирното състояние и се захванаха за работа, нещата се влошиха. С различни хитрости те успяха да възбудят най-долни страсти — чрез подставени лица се обърнаха към някои работници каменоделци от околността, чието лошо поведение бе увеличило бедността им. Тези хора, познати с бунтарския си нрав, можеха да повлияят опасно върху своите мирни, трудолюбиви и честни другари и да ги заплашат с насилие. Подставените лица преувеличиха щастието, сред което живеят работниците на господин Харди и така възбудиха омраза и завист. Те дори отидоха още по-нататък. Проповедите на един калугер, член на Исусовото общество, пристигнал специално от Париж, за да проповядва срещу господин Харди по време на Великите пости, повлияха силно върху жените на работниците, докато мъжете им киснеха в кръчмите. Използувайки нарастващия страх от холерата, проповедникът наплаши жените като посочи фабриката на Харди за огнище на гибел, което ще доведе божието отмъщение над околията, заедно с камшика на отмъщението. Мъжете, изгаряни от завист и подтиквани от жените си, проклинаха това сборище от безбожници, които щели да доведат толкова нещастия на страната. Няколко нехранимайковци от фабриката на барон Трипо, също подтиквани от него (вече казахме каква облага имаше той от съсипването на господин Харди) усилиха още повече раздразнението като поставиха въпроса за другарството — за нещастие и в наши дни такъв въпрос става причина за проливането на толкова кръв!
Доста от работниците на господин Харди, преди да започнат работа при него, бяха членове на едно другарско дружество, наречено братство на солидарните, а мнозина от каменоделците в околността бяха от дружеството на Вълците. Между Вълци и Солидарни винаги имаше сблъсъци. Подобни дружества са хубави, защото се основават на добрите начала на сдружението. Но за нещастие, вместо да обединят работниците от всички занаяти в едно дружество, те се разпръскват в различни братства, чието съперничество понякога довеждат до кървави сблъсъци. (Трябва да кажем, че колкото по-просветени са работниците, и колкото по-добре осъзнават собственото си достойнство, толкова по-редки са подобни сцени. Освен на всичко друго това трябва да се отдаде и на благотворното влияние на една чудесна книга върху сдруженията, обнародвана от господин Агрикол Пердигне, столар по професия, и наречена „Avignonnais la Vertu“.)