— Това ми прилича на изкуствените огньове по време на някой празник… Размириците служат повече за забавление, отколкото да носят реална полза. Цялата ми печалба от тридневното сражение бе, че ми изгоряха панталоните и изгубих връхната си дреха… Това спечели народът от мен. Но както и да е, за какво става дума сега?
— Познавате ли работниците на господин Харди?
— А… Затова ли ме доведохте тук?
— Да. След малко ще се срещнете с някои от тях.
— Вие се надявате работниците на господин Харди да се разбунтуват? Лъжете се! Те са щастливи…
— Скоро ще се убедите.
— Какво още искат, за да се бунтуват?
— А техните братя, които нямат толкова добър господар, които умират от глад и ги молят да се съюзят? Ще останат ли глухи за такава покана? Господин Харди е изключение. Ако народът направи само едно усилие, изключението ще стане правило и всички ще бъдат доволни.
— Има нещо вярно в думите ви. Само усилието може да направи магия, за да се превърне този нехранимайко, барон Трипо, в добър и честен човек. Той направи от мен това, което виждате…
— Скоро ще пристигнат работниците на господин Харди. Вие сте техен другар, нямате сметка да ги лъжете. Те ще ви повярват. Убедете ги да тръгнат с мен и да бъдат готови…
— На какво?
— Да напуснат фабриката, която ги прави мекушави и забравят за братята си…
— А като я напуснат, къде ще отидат да живеят?
— Има кой да се погрижи за тях. Ще дойде великият ден.
— А дотогава какво ще правят?
— Каквото и вие тази нощ. Ще пият, ще пеят… Цялата им работа ще бъде в това да се упражняват да си служат с оръжие.
— И кой ще доведе работниците тук?
— Някой е разпространил между тях печатни възвания, в които ги изобличават за тяхната безчувственост към съдбата на братята им. Е, какво, ще ме подкрепите ли?
— По всяка вероятност, още повече, че вече трудно се държа на краката си. На този свят обичах само Цефиза. Усещам, че се намирам пред голяма стръмнина… Вие ме тласкате още повече… Все ми е едно какво ще направя. По дяволите! Да пием…
— Да пием за веселбата, която ни очаква! Снощното беше детинска работа.
— Що за човек сте вие? Не видях нито да се зачервите, нито да се засмеете или развълнувате. Да не сте от желязо?
— Отдавна не съм на петнадесет години. Други неща могат да ме накарат да се засмея… Но тази нощ… Ще се смея…
— Не знам от ракията ли е, но вие ме плашите.
Като изрече това, младежът се изправи, започна да залита. В същото време на вратата се почука и влезе кръчмарят.
— Един младеж, Оливие, чака долу и пита за господин Морок.
— Аз съм. Кажете му да се качи. — Кръчмарят излезе, а Морок продължи с доволна физиономия. — Той е един от нашите. Но защо пристига сам. Странно… Чаках много като него… Познавате ли го?
— Оливие… един рус младеж… Струва ми се, да…
— Ей сега ще го видим.
В този миг в стаята влезе младеж с открито, смело лице.
— Голчо! — извика той като видя приятеля на Морок. — Ти ли си това?
— Аз съм. Не съм те виждал отдавна, Оливие.
— Не е чудно, след като не работим заедно.
— Сам ли пристигате? — попита Морок. Посочи Голчо и добави — Говорете спокойно, и той е от нашите. Защо пристигате сам?
— Сам съм, но идвам от името на другарите си.
— Ох — въздъхна Морок. — Значи те са съгласни…
— Отказват… Както и аз…
— Какво! Отказват? Те нямат ум колкото една жена! — извика Морок и изскърца със зъби от яд.
— Чуйте ме — започна спокойно Оливие. — Получихме писмата ви, срещнахме се и с вашия пратеник и се уверихме, че той наистина е член на тайни дружества, в които участвуват хора, които ние познаваме…
— Защо тогава се колебаете?
— Нищо не ни доказва, че тези дружества са готови за бунт.
— Аз ви го казвам!
— Той… ви казва това… И аз… — прибави Голчо пелтечейки — потвърждавам… Напред! Ходом, марш!
— Това не е достатъчно — каза Оливие. — Освен това, ние размислихме. Осем дни, цели осем дни работниците от фабриката не се съгласиха, до снощи се препирахме. Сутринта отидохме при дядо Симон и се изповядахме пред него. Той ни убеди да не бързаме. Ще изчакаме… Ако стане бунт… ще видим…
— Това ли е последното ви решение?
— Да.
— Спрете! — извика изведнъж Голчо, който залиташе и правеше опити да се заслуша. — Струва ми се, че се чуват гласове на много хора.