Ако се сравни това приятно и удобно жилище с потрошената горница, за която младежът плащаше годишно деветдесет франка, в къщата на майка си, като добавим и това, че всяка вечер трябваше да изминава по миля и половина, лесно ще разберем каква жертва правеше той за тази превъзходна жена.
След като Агрикол хвърли още един поглед към огледалото, среса мустаците и гъстата си брада, излезе от стаята и отиде при Анжел в общия гардероб. Коридорът, през който мина, беше широк, осветен отгоре и с чисти дъски.
Макар неприятелите на господин Харди да бяха посели семена на несъгласие сред тази работническа община, от стаите се дочуваха весели песни.
Докато Агрикол прекосяваше коридорите, той се спира много пъти, за да се поздрави с другарите си. Ковачът се спусна по стълбите, прекоси раззеленения двор, сред който се намираше чешма с бистра вода, и отиде в другото крило. Тук беше голямата стая, в която част от жените и дъщерите на сдружените работници (жените не работеха във фабриката) шиеха и кърпеха дрехи. Тази дейност, освен че спестяваше голяма част от плата, който дружеството купуваше на едро направо от фабриката, силно снижаваше и продажната цена на всяка отделна дреха. След като премина широката и светла стая, която лете беше прохладна, а зиме — топла, Агрикол почука на вратата на стаята, в която живееше майката на Анжел. Жилището бе на долния етаж и бе обърнато на изток, с лице към градината. То може да служи за образец на семейно жилище в дружеството. Наемът бе нищожен — сто двадесет и пет франка на година. Една вратичка водеше към неголяма стая, определена за децата, за онези момчета и момичета, които вече бяха порасли и не можеха повече да спят в една от двете спални, определени за малките момчета и момичета. Всяка нощ тези спални се наблюдаваха от някои от бащите или майките в братството.
Жилището се намираше далеч от кухнята, в която се готвеше за всички, не само от тази част на къщата. Дебелият килим и красивото кресло, няколко също красиви порцеланови съда, наредени в дървен бюфет, няколко картини, окачени по стените, стенен бронзов часовник, леглото, раклата и писалището от червено дърво — всичко показваше, че наемателите на това жилище бяха малко по-заможни от останалите.
Анжел, която още отсега можем да наречем годеницата на Агрикол, напълно потвърждаваше описанието, което ковачът й беше направил при разговора си с Гърбавото. Тази очарователна седемнадесетгодишна девойка, беше облечена обикновено, но красиво, седеше до майка си. Щом Анжел видя влизащия Агрикол, се изчерви.
— Госпожице — каза ковачът, — дойдох да изпълня обещанието си, ако майка ви е съгласна.
— Съгласна съм, господин Агрикол — отвърна сърдечно майката. — Тя не пожела да разгледа общежитието и околните сгради нито с баща си, нито с брат си, нито пък с мен, само и само за да може днес, в неделя, да направи това с вас. Кой друг, ако не вие трябва да засвидетелствувате уважение от страна на братството към новодошлата гостенка. Тя ви чака с нетърпение повече от час.
— Извинете ме, госпожице — каза весело Агрикол, — но от мисълта за удоволствието, което ще изпитам като ви видя… забравих за точния час… Това е единственото ми оправдание.
— Мамо! Защо говориш така — укорно каза младото момиче на майка си и почервеня.
— Вярно ли е каквото казах? Но аз не те упреквам за това. Хайде, господин Агрикол, много по-добре от мен ще ти разкаже какви добрини е направил господин Харди за всички работници във фабриката.
— Господин Агрикол — каза Анжел, докато завързваше панделките на шапчицата си, — колко ми е мъчно, че не е тук вашата посестрима.
— Гърбавото ли? Но тя ще дойде пак, вчерашното й посещение няма да е последно.
Девойката прегърна майка си и след това излезе с Агрикол, когото хвана под ръка.
— Боже мой — каза Анжел — ако знаете, господин Агрикол, колко се изненадах, щом влязох в тази красива къща. Бях научена и свикнала да гледам мъките на бедните, сама съм ги изпитала… А тук всички изглеждат щастливи и благодарни! Сякаш бе сън. Когато попитах майка си, тя каза, че вие ще ми обясните.