— Радостен съм, че ще мога да изпълня тази задача. Да ви покажа къщата и да ви разкажа за нашето братство… Тук, госпожице, сигурно за настоящето и за бъдещето, човек не е принуден да се откаже от желанието да си избере другарка за целия живот, от страх неговите мъки да не увеличат мъките на още един човек. — При тези думи Анжел сведе очи и се изчерви, а Агрикол продължи: — Тук работникът има надежда за семейно щастие, напълно сигурен, че няма да бъде подложен на ужасни лишения. Тук, благодарение на реда, на труда и на силите на всекиго — мъж, жена или дете, всички живеят щастливи и задоволени. Ако трябва с една дума да ви обясня всичко това, госпожице, ще кажа, че най-умното, което могат да направят работниците тук, е да се обичат. А най-разумното — да се оженят.
— Господин Агрикол… — каза още по-зачервена Анжел — Не е ли по-добре да се разходим?
— Веднага, госпожице — отвърна ковачът, зарадван от смущението на момичето. — Ето, тук е стаята на малките момичета, нека влезем.
Двамата попаднаха в голяма спалня, също като в някакъв пансион. Малките железни легла бяха подредени изрядно, а в двата края се виждаха креватите на двете майки, които по ред изпълняваха задълженията си да бдят над момичетата.
— Боже мой! Колко добре е разпределена тази спалня! И колко е чисто! Кой се грижи така добре?
— Самите деца, тук няма слуги. Между децата има състезание кое по-добре ще си оправи леглото — както знаете, малките момичета обичат да си играят на домакинска работа.
— Разбирам… Използува се естественият им вкус с всякакви забавления.
— В това е цялата тайна. Ще ги видите навсякъде, заети с полезни действия и много доволни.
— Като си помисля и сравня тези хубави и топли спални с ужасните и студени горници, където децата са натръшкани върху един сламеник и треперят от студ… както е по нашия край…
— Ами в Париж, госпожице? Там може би е още по-лошо.
— Сигурно господин Харди е много добър, великодушен и преди всичко много богат, за да хвърля толкова пари, за да прави добро — каза Анжел.
— Няма съмнение, че господин Харди има добро и благородно сърце. Той прави добро заради доброто, без да мисли за интереса си. Освен това, госпожице Анжел, представете си, че дори да беше най-користолюбивия човек, най-големия сребролюбец, той пак щеше да има полза, ако ни направи толкова щастливи, колкото сме сега.
— Как е възможно това, господин Агрикол. Щом казвате, аз ви вярвам, но ако всичко е вярно, защо не го правят и други?
— Защото един и същи човек трябва да притежава три много редки качества: знание, възможности, воля.
— За съжаление… така е. Които знаят — не могат.
— А които могат, не знаят или не искат.
— Но каква полза има господин Харди от доброто, което ви прави?
— Сега ще ви обясня, госпожице.
— Ах, какъв сладък дъх на плодове — рече изведнъж Анжел.
— Защото общата стая, в която се съхраняват плодовете, е наблизо. Там ще видим много от малките момичета, които работят. Нека ги видим.
Агрикол отвори една врата и въведе Анжел в една голяма стая, в която имаше много съдове, в които се намираха зимни плодове. Няколко седем-осемгодишни деца, облечени в чисти и топли дрехи, под ръководството на една жена чистеха плодовете, като изхвърляха изгнилите.
— Както виждате, госпожице, навсякъде, където е възможно, използуваме децата. За тях тази работа е забавление, отговаря на необходимостта да се движат и да се трудят. Така и момчетата, и жените, прекарват времето си полезно.
— Колко умно е измислено!
— А да видите какво вършат в кухнята! Под ръководството на една или две жени те могат да свършат работа, колкото десет слугини.
— Малките момичета обичат да играят на готвачки. Сигурно са много доволни от тази работа.
— А под предлог, че играят на градинарки, те сами берат плодовете и зеленчуците, сами поливат цветята, сами чистят пътеките. С други думи, тази детска армия, която в други случаи не върши нищо до десет-дванадесетгодишна възраст, тук е много полезна. Освен трите часа уроци, които са напълно достатъчни за възрастта им, забавленията им се използуват за полезни неща. Икономиите, които донася тяхната работа са много повече от разходите за тях. Освен всичко останало, когато децата участвуват във всяка работа, има нещо приятно, чисто и почти свещено. Това кара възрастните да внимават в думите и в работата си. Не е ли така, госпожице? И най-големият простак уважава детинството…