— О, вярвам ви! Какво щастие е, човек да живее тук! Работата, облекчена с такива удоволствия, е цяло щастие.
— И тук, както навсякъде, има и сълзи, и мъка — каза тъжно Агрикол. — Виждате ли онази усамотена постройка? Това е нашата болница. За късмет, благодарение на редовния и здравословен живот, който водим, тя не се пълни често. Намираме добър лекар, а от влоговете, които се събират от всички ни, се дават две трети от нормалното заплащане, когато човек се разболее.
— Колко добре е измислено! А какво има там долу, от другата страна на поляната?
— Там е пералнята и баня с топла и студена вода, а под онази стряха съхнат изпраните дрехи. По-нататък са конюшните и плевните със сено за конете, които се използуват във фабриката.
— Ще ми кажете ли най-накрая, господин Агрикол, тайната на тези чудесни неща?
— За десет минута ще разберете всичко, госпожице.
Агрикол, заедно с годеницата си, се намираше пред една остъклена врата, която служеше за вход на градината. Вятърът донесе отдалеч звука на военна музика, след което се чу тропотът на два коня, които приближаваха бързо. Скоро на красив черен кон с дълга опашка, се появи офицер. Както по време на империята, той носеше големи ботуши и бели панталони. Синята му униформата бе препасана с червената лента на почетния легион, която бе прекарана през десните еполети с четири сребърни звезди. Широката му шапка беше украсена с бели пера — отличие, което носеха само маршалите на Франция. Той седеше мъжествено и гордо на коня.
В това време, докато маршал Симон приближаваше до Анжел и Агрикол, защото това бе самият маршал, той изведнъж спря коня си, скочи пъргаво и подаде златните юзди на един слуга в ливрея, който вървеше след него също на кон.
— Къде да ви чакам, господине? — попита слугата.
— Накрая на алеята — каза маршалът.
Като свали шапката си от уважение, той бързо пристъпи към един човек, когото Анжел и Агрикол не бяха видели. Когато той стъпи на алеята забелязаха, че старият мъж имаше жив и умен поглед. Беше облечен с чиста горна риза. Върху дългата си бяла коса носеше каскет от сукно. Беше бръкнал в джобовете си и спокойно пушеше лула от шуплив камък.
— Добро утро, татко — каза с уважение маршалът и прегърна сърдечно стария работник, който също го прегърна и като видя, че държи шапката си в ръка, каза:
— Сложи си шапката на главата, синко… — после добави усмихнат. — Колко си красив…
— Бях на близо на един преглед… Възползувах се от случая да дойда да те видя.
— Значи тази неделя няма да мога да прегърна внучките си, както обикновено.
— Те ще пристигнат с карета. Дагоберт ще ги придружи.
— Виждаш ми се угрижен. Какво има, синко?
— Наистина, татко, имам да ти съобщя много важни новини.
— Щом е така, да отидем в стаята ми — каза старецът, двамата напуснаха алеята и се изгубиха от погледа.
Анжел се изненада много от офицера, чийто баща бе стар работник. Тя погледна Агрикол и попита:
— Нима този стар работник?
— Да, той е баща на господин маршала, дук дьо Лини. Приятел на моя баща, който пък е бил на служба при маршала цели двадесет години.
— Да е толкова високопоставен и така да засвидетелствува любовта и почитта към баща си! — промълви Анжел. — Сигурно маршалът има много благородно сърце… Но как така позволява баща му да остане работник!
— Нищо не може да накара дядо Симон да остави занаята си и да напусне фабриката. Той е роден работник и иска да умре като работник, въпреки, че синът му е дук и френски маршал.
III глава
Тайната
След като изненадата на Анжел от пристигането на маршал Симон се разсея, Агрикол каза усмихнато:
— Не бих искал да се възползувам от тази случка, госпожице, за да не ви открия тайната на чудесата в общежитието.
— О! Нямаше да ви оставя на мира. Онова, което ми разказахте, подразни любопитството ми.
— Щом е така, слушайте. Господин Харди изрече три магически думи: сдружаване, общинство, братство. Ние разбрахме тяхното значение и така чудесата станаха възможни. Те ни носят полза, но — повтарям, носят и голяма полза на господин Харди.