— Щом като добре си вършат работата, каква сметка имат работниците да си блъскат главите, за да изкарат по-качествена стока?
— Правилно разсъждавате, госпожице. Какъв е техният интерес? Затова и нашият човек ще си каже: Работниците трябва да имат интерес да не похабяват суровината, интерес да не си губят времето и да намерят начин да работят по-добре, интерес изпод ръцете им да излиза първокачествена стока… Само така аз ще постигна целта си. Като заинтересувам работниците чрез приходите, които ще получа от техните икономии, от деятелността им, от тяхното майсторство. Колкото по-добре изработват нещо, толкова по-скъпо ще го продавам. Толкова по-голям ще бъде и техният дял, и моят.
— Чак сега ви разбрах…
— Преди това работникът си е казвал: не ме е грижа дали ще работя повече и ще изработвам по-качествена стока. Каква е ползата ми, никаква! Малка заплата, малко работа. А сега, имам интерес да работя повече, да правя икономии. Другарите ми също. Ако някой работник е мързелив и направи някаква беля, имам право да му кажа: братко, всички ние губим от твоя мързел и от щетите, които носиш за общата ни работа.
— В такъв случай всички работят ревностно и с надежда!
— Точно така е пресметнал и нашият човек. Освен това, той си е помислил: Във фабриката стоят затрупани съкровища от опит, от практически умения, само защото никой не ги насърчава. Много работници, които можеха да направят някакво нововъведение, карат я по старому… Умният човек, който цял живот се занимава с едно и също, навреме трябва да намери начин да работи по-добре и по-бързо. Ето защо ще основа съвещателно настоятелство. Ще повикам началниците на фабриката и най-способните работници, защото интересът ни е общ… Той не се лъже и скоро ще му направят впечатление множеството нови и изкусни начини за работа, които ще измислят работниците му. Вие сте знаели това и не сте ми казвали, ще извика той. Онова, което десет години ми е струвало по сто франка, щеше да ми излезе по петдесет, без да смятам, че се пести и време. Господарю, ще му отвърнат работниците, какъв беше нашият интерес да икономисаме петдесет на сто, никакъв! Сега обаче, е друго. Освен заплата, вие ми давате и част от печалбата. Издигате ме в собствените ми очи, като се допитвате до моя опит, до моите знания. Вместо да се държите пренебрежително с мен, вие разговаряте с мен. В мой интерес, а и мой дълг е да ви кажа всичко, което знам и да се старая да го увелича. Ето как, госпожице Анжел, такъв човек може да предизвика завист. Ако на мястото на този човек със студено сърце беше друг, който би се грижел не само за материалното благосъстояние, но и за нравственото развитие на работниците си, за да въздигне ума и сърцата им; който, силен с властта, плод на неговите благодеяния, като чувствува, че е натоварен и с душата на триста човешки същества, вече няма да ги нарича свои работници, а свои братя. Би залягал, за да възбуди в тях вкус към просвета, към изкуства, които ще ги направят щастливи и да се гордеят с положението, което имат… В такъв случай, госпожице Анжел, този човек… Но!… Я, виж! Боже мой! Ето! Господин Харди!
— Ах, господин Агрикол — рече Анжел, трогната и с насълзени очи. — Този човек трябва да се посреща със скръстени от признателност ръце.
— Погледнете. Неговото благородно и кротко лице не е ли огледало на прекрасната му душа!
Една пощенска карета, в която се намираше господин Харди, заедно с господин дьо Бресак, нечестният му приятел, който подло го предаваше, в този момент влезе в двора на фабриката.
Още няколко думи трябваше да кажем за това, което се опитахме да предадем чрез диалог. Този въпрос е много важен и ние ще се занимаем с него още веднъж, преди да завърши тази книга.
Въпреки всичките повече или по-малко официални думи на някои повече или по-малко сериозни лица (струва ни се, че се злоупотребява с това тежко прилагателно) за благоденствието на страната, има нещо, което не подлежи на разискване. А именно, че никога, както досега не са били по-нещастни работническите слоеве на обществото. Техните заплати никога не са били толкова ниски в сравнение с нуждите им. Неопровержимо доказателство за това е постепенните опити на богатите слоеве да помогнат на онези, които страдат. Забавачниците, приютите за бедни деца и други доста категорично доказват, че щастливите и успелите на този свят, въпреки официалните увъртания за всеобщо благоденствие, предчувствуват какви ужасни и заплашителни нещастия има в обществото.