Нека се изразим накратко: във всяка промишленост има три сили, три двигателя, три лица, чиито права заслужават еднакво уважение.
Капиталистът, който дава парите.
Разумният човек, който управлява работата.
Работникът, който върши тази работа.
Досега работникът е получавал нищожна част, която не стига да задоволи нуждите си. Дали няма да бъде по-справедливо, ако той се възнаграждава било право или косвено, било чрез сдружаване, било като му се даде част от приходите, плод на неговия труд? И дори ако приемем най-лошото, че увеличението заплатата на работника ще намали малко дяла на капиталиста и на предприемача, дали от тяхна страна това няма да е не само благородно и справедливо, но и полезно, ако защитят богатството си от всякаква опасност, защото по този начин ще отнемат на работниците законните основания за справедливи оплаквания.
С една дума: онези, които предпазват имотите си от пожар, ни се струват по-умни.
Както вече казахме, във фабриката пристигнаха господин Харди и господин дьо Бресак.
Малко по-късно откъм Париж се зададе малка каручка, която пътуваше към фабриката. В каручката се намираше Родин.
IV глава
Разкрития
Докато Анжел и Агрикол обикаляха общежитието, групата Вълци, към които се присъединиха много от редовните посетители на кръчмите, продължаваше да върви към фабриката, към която бавно се движеше и каручката, в която Родин бе тръгнал от Париж.
След като слезе от каретата с приятеля си, господин Харди влезе в салона на къщата, която беше долепена до фабриката и в която живееше. Господин Харди беше среден на ръст, строен и слаб, което подсказваше, че е нервна и впечатлителна натура. Челото му беше широко, лицето бледо, черните очи бяха препълнени със спокойствие и проницателност, а погледът му бе искрен, остроумен и привлекателен. И наистина той бе толкова нежен и деликатен, мил, благороден и великодушен, но и тъй чувствителен, че и от най-малкото докосване той можеше както да се отпусне, така и да се свие. Ако прибавим към тази изключителна чувствителност страстната му любов към изкуствата, точният му ум и изтънченият вкус, и ако си припомним за множеството измами, на които се случваше да стане жертва на промишленото поприще, ще трябва да се запитаме как това нежно и крехко сърце не можа да бъде смачкано в непрестанната борба срещу най-немилостиви интереси. Наистина, господин Харди бе страдал много. Принуден да продължи дейността си в промишлеността, за да изведе на добър край работата, която баща му — този пример за честност, бе оставил объркана поради събитията от 1815 година, с труд и умения той успя да спечели почтено положение в промишлеността. Но докато постигне това, колко долни клюки трябваше да преодолее, колко враждебни завистници да победи!
Както беше впечатлителен, господин Харди щеше хиляди пъти да припада от болезнено негодувание срещу подлостта, от възмущение против безчестието, ако не съществуваше мъдрата и твърда подкрепа на майка му. След един труден ден, когато и да се случеше той, щом се върнеше вкъщи, господин Харди се пренасяше в благотворната и чиста атмосфера и сред такова спокойствие, че веднага забравяше за срамните неща, които денем му нанасяха обиди. Преставаше да се измъчва веднага, щом се намереше близо до прекрасната и красива душа на майка си. Любовта му към нея стигаше до идолопоклонство. Когато изгуби майка си той изпита такава мъка! Скоро след нещастието господин Харди се сближи още повече със своите работници. Той винаги бе добър и справедлив с тях. Макар че празното място, което майка му остави в неговото сърце, трябваше да бъде голямо, колкото повече страдаше той, толкова повече чувствуваше необходимостта да вижда около себе си щастливи хора. Подобренията, които направи за всички около себе си, за повишаване на физическото и нравственото им благосъстояние, не премахнаха скръбта му, но поне я разсеяха. Постепенно той се ограничи в три неща, които му бяха близки: нежно и предано приятелство, което като че ли побираше всичките му предишни приятелства; гореща и искрена любов като последната любов; бащинска привързаност към работниците си. Той прекарваше дните си сред този малък свят, който му бе признателен и го уважаваше. Свят, който бе създал по свой образ, за да намира пристан от болезнената действителност, от която се отвращаваше. Пристан, за да се обгради само с добри и разумни хора, щастливи и способни да отговарят на благородните му мисли, които ставаха все по-необходими за живота му. И така, след много мъки, господин Харди, достигнал вече зрялата възраст, имаше един верен приятел, една любовница, достойна за чувствата му, и работници, за които бе сигурен, че са привързани към него. Това означава, че по времето на този разказ, той бе достигнал до най-голямото щастие, за което можеше да мечтае, откакто бе умряла майка му.