— Всеки ден идвах и дори по два пъти на ден, защото трябва да ти кажа много важни неща.
— Значи, важни неща. Ще има да се посмеем.
— Нищо смешно няма. Нещата са много сериозни — каза Нини-Мулен и седна. — Но първо ще ми кажеш какво си правила през тези три дни, докато те нямаше в съпружеското гнездо на Филемон. А после и аз ще ти кажа нещо…
— Искаш ли маслини? — попита Роз-Помпон и загриза една.
— Това ли е отговорът ти? Разбирам… Горкият Филемон.
— Няма защо да жалиш Филемон, нещастнико. В къщата на Клара имаше мъртвец и през първите дни я беше страх да спи сама. Затова отидох да нощувам при нея.
— Мисля, че Клара никога не остава сама, така че няма от какво да се страхува.
— Лъжеш се, злобар такъв. Нали бях при нея през цялото време.
Духовният писател започна да си тананика подигравателно, показвайки пълното си недоверие към тези думи.
— Значи, ти мислиш, че съм изневерила на Филемон? — възмути се Роз-Помпон и строши в яда си един орех, негодувайки от несправедливо заподозряната й добродетел.
— Не казвам, че си му изневерила, но…
— А пък аз ти казвам, че не съм отсъствувала оттук за собствено удоволствие, а напротив. Освен това и Цефиза се изгуби.
— Да, Вакханалната царица е заминала нанякъде. Баба Арсен ми каза. Но не мога да разбера каква е тази работа, аз ти говоря за Филемон, ти ми отговаряш за Цефиза.
— Ако лъжа, да ме изяде черната пантера, която показват в „Порт-Сен-Мартен“! Добре, че стана дума за това. Скъпи Нини-Мулен, трябва да купиш два билета и да ме заведеш да видя тези животни. Казват, че било много интересно.
— Да не си полудяла?
— Защо?
— Аз съм стар човек и бих могъл да заведа едно толкова младо момиче на някой бал, защото там няма опасност да срещна моите господари, калугерите. Но да те водя на карнавално зрелище, където показват само животни… Хубаво ще се наредя, ако ме видят с теб.
— Ще си сложиш изкуствен нос и няма да те познаят.
— Не става дума за изкуствения нос, а за онова, което, трябва да ти кажа, ако наистина не си изневерила на Филемон.
— Заклевам се! — каза тържествено Роз-Помпон, изопна хоризонтално лявата си ръка, а същевременно с дясната сложи един орех в устата си. После погледна връхната дреха на Нини-Мулен и учудено добави: — Боже мой, колко са големи джобовете ти! Какво има вътре?
— Разни неща за теб — важно отговори Нини-Мулен.
— За мен ли?
— Роз-Помпон — започна тържествено Нини-Мулен, — искаш ли да имаш карета? Искаш ли, вместо да живееш в този отвратителен гълъбарник, да имаш хубаво жилище? Искаш ли да бъдеш облечена като княгиня?
— Я стига, не говори глупости… Няма ли да хапнеш маслини? Ако не искаш, ще изям и последната.
Без да отговори на поканата, Нини-Мулен бръкна в джоба си, извади една красива гривна и я показа на момичето.
— Ах, каква гривна! — извика то и плесна с малките си ръчички. — Зелена змия, захапала опашката си. Емблемата на моята любов към Филемон.
— Моля те, не ми говори за Филемон, че ми става мъчно — каза Нини-Мулен и закопча гривната на ръката й.
Роз-Помпон се подчини на действията му, после се разсмя от сърце и му рече:
— Сигурно някой те е накарал да я купиш, дърт апостоле, и ти сега я изпробваш. Тази скъпоценна гривна наистина е хубава.
— Роз-Помпон — продължи Нини-Мулен, — питам те, искаш или не искаш да имаш прислуга, ложа в Операта и хиляда франка на месец за дрехи?
— Престани с тези шеги — отговори момичето, дъвчейки орехи и разглеждайки блестящата гривна. — Хайде да сменим темата.
Нини-Мулен отново бръкна в джоба си и този път извади красив ланец, който окачи на шията й.
— О, колко хубав ланец! — възкликна девойката, поглеждайки ту към блестящата скъпоценност, ту към духовния писател. — Ако и това бижу си избрал ти, действително имаш добър вкус… Но трябва да признаеш, че наистина съм благороден човек, за да стоя толкова послушно, докато изпробваш на мен съкровищата си.
— Роз-Помпон — продължи още по-тържествено Нини-Мулен, — тези дрънкулки не са нищо, в сравнение с онова, което би могла да поискаш, ако послушаш съветите на стария си приятел.
Роз-Помпон се втренчи в Дюмулен с недоумение и попита:
— Какво означава това? Какви са тези съвети?
Дюмулен не отговори, бръкна в бездънните си джобове и този път извади плътно нагънато вързопче, което се превърна във великолепна мантия с дантели, след като го разгъна. Роз-Помпон отново възкликна, а Дюмулен наметна раменете й.