— Кога ще го видя?
Това бяха първите й думи, след като научи истината от дьо Монброн.
— Още утре, но трябва да го подготвим за голямото щастие. Той е толкова буен, че една тъй ненадейна радост може да предизвика неприятни последствия за принца.
Адриана помълча малко и изведнъж каза:
— Утре. Да, утре. Нека не бъде по-рано, защото имам нещо предвид.
— За какво става дума?
— Ще ви кажа… Той ме обича. Тази дума казва всичко, съдържа всичко, означава всичко. Да, тя е всичко, но аз имам безброй въпроси за него. Но няма да ви ги задам по-рано от утре, защото по едно странно съвпадение за мен утре е свещен годишен празник. — След това кимна на господин дьо Монброн, отведе го до индийския Бакхус и му каза: — Колко прилича на него!
— Наистина — възкликна графът. — Изумителна прилика.
— Изумителна ли? — с гордост се възпротиви Адриана. — Какво изумително има в това, че един герой, полубог и идеал за красота прилича на Джалма?
— Колко много го обичате! — трогна се от сърце граф дьо Монброн и се възхити от щастието, което грееше по лицето на Адриана.
— Доста се измъчих — каза му тя след кратко мълчание.
— Какво ли щеше да стане, ако не бях дошъл днес, тъй като положението стана отчаяно?
— Не зная… Може би щях да умра, защото раната ми беше отворена и кървяща — и тя сложи ръка на сърцето си. — Но онова, което вчера щеше да ме убие, днес ще ми даде живот.
— Ужасно! — настръхна графът. — Вие сте толкова честолюбива и аз не допусках, че у вас може да съществува такава страст.
— Да, честолюбива съм, но не и горделива. Затова когато разбрах, че е влюбен в друга, когато научих, че впечатлението, което ми се струваше, че съм му направила при първото ни виждане е изчезнало, аз се отказах от всякаква надежда, но не можех да се откажа от любовта си. Вместо да отблъсна спомена за него, аз се заобиколих с всичко, което можеше да ми напомня за него. Когато човек е лишен от щастие, все пак му остава горчивата наслада да страда за онзи, когото обича.
— Сега разбирам причината, поради която сте си съставили тази библиотека за Индия.
Адриана отиде до облата маса, взе една от разрязаните книги, подаде я на графа, засмя се щастливо и каза:
— Не бях права. Аз съм горделива. Моля ви, прочетете този пасаж на глас. Казах ви, че трябва да почакам до утре.
После тя седна на креслото, съсредоточи се, наведе тялото си напред, облегна глава на скръстените си ръце и прикова с благоговение поглед в индийския Бакхус, който се намираше срещу нея. Готова да слуша господин дьо Монброн, Адриана му каза тихо.
— Моля ви, четете много бавно.
Графът я изгледа и прочете следния откъс от „Дневника на един пътешественик из Индия“:
„… Когато през 1829 година се намирах в Бомбай, цялото английско общество ми говореше за един храбрец, син на…“
Графът се затрудни да прочете името и спря. Тогава Адриана бързо допълни:
— Син на Каджа-Синг…
— Каква памет имате — засмя се графът и продължи: „… млад храбрец, син на Каджа-Синг, цар на Мунди.
Връщайки се от един дълъг, кървав поход из планините срещу този индийски цар, полковник Драк беше крайно възхитен от сина на Каджа-Синг на име Джалма. Този млад принц, едва навлязъл в младежка възраст, бе показал в жестоката война такова мъжествено безстрашие и толкова благороден характер, че нарекли баща му Бащата на великодушния.“
— Трогателен обичай — каза графът. — Огромна е наградата за бащата, ако синът му получи славно прозвище. Но какво странно съвпадение! Сега разбирам, има с какво да се разпали и най-хладнокръвния ум.
— Четете, четете нататък — каза Адриана.
Графът продължи:
— „Полковник Драк, един от най-храбрите и най-добрите офицери от английската войска, вчера каза пред мен, че принц Джалма тежко го е ранил и въпреки енергичната му съпротива, го пленил и го отвел във военния лагер на село…“
На това място графът се натъкна на още по-заплетено от първото име. Тъй като не искаше да го изговори неправилно, спря четенето и каза на Адриана:
— Отказвам се да произнеса това име.
— Много е лесно! — каза тя и с удоволствие изрече: — В село Схумсхабад.
— Ето най-сигурния начин да се запомнят географските наименования — каза графът и продължи: — „Щом пристигнал в лагера, полковник Драк бил посрещнат много гостоприемно и принц Джалма се грижел за него като син за баща. Тук полковникът научил няколко истории, които още повече подсилили възторга му от Джалма. Той ми разказа две: