— Когато преди малко четях тези редове, не можах да се сдържа и целунах името на пътешественика — призна Адриана.
— Да… — не по-малко развълнувано каза графът и подаде книгата на девойката. — Джалма се оказа точно такъв, какъвто мислех, че е.
Госпожица Кардовил се изправи, застана сериозно и рече:
— Оказа се такъв, какъвто исках да ви го представя, за да проумеете страстната ми любов към него, защото аз разбрах за смелостта и мъжествената му доброта, от един разговор, който случайно дочух преди да се явя пред него. Тогава почувствувах, че е еднакво великодушен и безстрашен, нежен и чувствителен, енергичен и решителен. Но когато видях, че е толкова различен от всички, които познавам, и по благородните черти на лицето си и по облеклото си, когато видях и впечатлението, което му направих, както и той на мен, реших, че моят живот зависи от неговата любов.
— И какви намерения имате сега?
— Намеренията ми са божествени и светли като сърцето ми. Искам Джалма да почувствува щастието така, както го почувствувах аз. Час по-скоро ми се иска да погледна своето слънце в очите. Струва ми се, че от днес до утре има цяло столетие. Изумително. Мислех, че след това откритие ще имам нужда да остана сама, да се отдам на океан от мечти. А стана точно обратното. Сега се боя от уединението. Усещам се трескава, неспокойна, горя от нетърпение. О, благословена щеше да бъде онази фея, която би ме докоснала с вълшебната си пръчка и би ме приспала до утре.
— Аз бих могъл да вляза в ролята на добрата фея — усмихна се графът.
— Вие ли?
— Да, аз.
— И как?
— Ето каква е силата на моята вълшебна пръчица: ще разсея част от мислите ви, като ви ги представя овеществени…
— Моля ви, говорете по-ясно, не ви разбирам.
— Моят план ще ви бъде полезен и от друга страна. Изслушайте ме. Сега сте толкова щастлива, че можете да чуете всичко. Вашата отвратителна леля и противните й приятели пуснаха слуха, че пребиваването ви в лудницата на доктор Баление…
— Е било наложено от моето слабоумие — засмя се Адриана. — Досетих се, че ще ми кажете това.
— Тази измислица е глупава, но понеже с решението си да живеете сама си спечелихте завистници и врагове, разбирате защо ще се намерят хора, които ще бъдат крайно разположени да повярват на всевъзможни глупости.
— Не се съмнявам, но за мен е ласкателство глупците да ме смятат за луда.
— Да, но да докажете на глупците, че са глупци пред цял Париж, ще бъде доста трудно. И така, вие трябва да знаете, че започнаха да се тревожат от това, че не ви виждат в града. Вие престанахте да излизате на обичайната си разходка с каретата. От доста време във вашата ложа в италианския театър се появява само моята внучка. Вие искате да прекарате неусетно времето си до утре. Ето един много удобен случай. Сега е два часът. В три часа внучката ми ще дойде тук с карета. Денят е чудесен. В Булонския лес ще има много хора. Ще си направите хубава разходка и от една страна ще ви видят, а от друга — чистият въздух и движението ще поуспокоят треската ви. И довечера магията ми ще започне да действува. Ще ви заведа в Индия.
— В Индия ли?
— Да, в Индия, сред една от онези диви гори, където се носи ревът на лъвовете, пантерите и тигрите. Мъжествената борба, която преди малко толкова ви разчувства ще видим наяве, с всичките й ужаси и с очите си.
— Честно казано, графе, вие се шегувате с мен.
— Изобщо не се шегувам, а ви обещавам, че ще ви заведа да видите истински диви зверове, пристигнали тук от отечеството на вашия полубог. Ревящи тигри и лъвове. Всичко това струва много повече от вашите книги.
— Но…
— Нека ви разкрия тайната на моята свръхестествена сила. Когато се върнете от разходка, ще отидете да вечеряте у внучката ми, а после ще отидем на едно много интересно представление, което се дава в „Порт-Сен-Мартен“. Един укротител на страховити зверове, уловени в горите — тук започва чудото — и влиза в ужасна борба с тигри, лъвове и пантери. Цял Париж ходи на тези представления и цял Париж ще ви види по-красива и по-очарователна от всеки друг път.
— Приемам, приемам — по детински се зарадва Адриана. — Да, прав сте. Ще ви бъда много благодарна, ако ми покажете тези диви чудовища, които ще ми напомнят за зверовете, нападали моя смел полубог. Приемам също така, защото за пръв път в живота си горя от желание всички да видят, че съм хубава. Приемам и защото…