Йезуитът бавно възвърна първоначалното си хладнокръвие и престореното му спокойствие много ядоса господин дьо Монброн, който би предприел нещо съвсем различно, ако не беше Адриана.
— Госпожице — каза Родин, — всичко, което имах честта да чуя, е погрешно. Никога в живота си не съм споменавал за вашето достойно за уважение и напълно прилично чувство, което може би изпитвате към принц Джалма.
— Наистина, вие сте толкова благоразумен, че говорейки за огромната любов на Джалма, предпазливо и деликатно ми съобщихте, че той не обича мен…
— Същото това благоразумие ви накара да кажете на принца, че госпожица Кардовил е лудо влюбена, но не в него…
— Господин графе — безстрастно отвърна Родин, — мисля, че е излишно да споменавам колко малко ми е необходимо, за да се объркам в любовните интриги.
— Млъкнете, господине. Вашата скромност всъщност е егоизъм. За бога, във ваш интерес е, да не се изкарвате толкова некадърен. Ако това се разчуе, какво ще си помислят за вас. Затова по-добре се погрижете за честните си дребни занимания, на които безспорно се отдавате — грубо каза графът.
— Докато съм с вас, имам само едно занимание, господине — не по-малко грубо му отвърна Родин, — да бъда ваш слушател.
— Така ли, скъпи господине — презрително отговори графът, — а не знаете ли, че има различни средства за наказание на безочливите и нахални хора?
— Графе! — възмути се Адриана.
Родин продължи съвсем спокойно:
— Не разбирам добре, господине, каква смелост трябва да има човек, първо, за да заплашва и нарича безочлив един беден старец като мен и второ…
— Господин Родин — прекъсна го графът, — първо, един беден старец като вас, който върши злини и се прикрива зад старостта си като я позори, едновременно е и малодушен, и лош човек. Второ, що се отнася до възрастта, ще ви кажа честно: не вярвам, че ловците на вълци и полицаите се отнасят с уважение към старите вълци и старите престъпници. Какво ще кажете по този повод, скъпи господине?
Родин остана невъзмутим, повдигна прозрачните си клепачи, погледна със змийските си очички графа, прониза го със студения си, остър като стрела поглед и отново спусна клепачи, а мъртвешкото му лице помръкна.
— Понеже нямам нещастието да бъда нито стар вълк, нито стар престъпник, ще ми позволите, господин графе, да ви кажа, че не се тревожа от преследванията нито на ловците на вълци, нито на полицаите. Що се отнася до укорите, с които ме обсипвате, имам много прост начин да ви отговоря… Не казвам да се оправдая, защото аз никога не се оправдавам.
— Нима! — възкликна графът.
— Никога! — отвърна с леден тон Родин. — Делата ми ме оправдават. Затова ще отговоря просто. Като видях дълбокото, необуздано и дори опасно впечатление, което госпожица Кардовил направи на принца…
— Доказателството, което ми давате за любовта на принца към мен, ще оправдае злото, което искахте да ни причините — прекъсна го Адриана с прелестна усмивка. — Нека нашето предстоящо щастие бъде единственото ви наказание.
— Може би няма нужда нито от оправдание, нито от наказание, скъпа госпожице, защото както имах честта да ви кажа преди малко, бъдещето ще оправдае моето поведение. Да, бях принуден да кажа на принца, че вие не обичате него, а друг, и също, че той не обича вас, но направих това само за ваша полза. Може би моята привързаност към вас ме е заблудила, защото аз не съм непогрешим, но след онова, което сторих за вас, вероятно имам право да се изненадвам от вашето отношение към мен. Аз не се оплаквам. Както нямам навика да се оправдавам, така нямам навика и да се оплаквам.
— Наистина, много храбро от ваша страна, господине — каза графът, — да не желаете нито да се оплаквате, нито да се оправдавате за злото, което вършите.
— За злото, което върша ли?! — Родин изгледа зловещо графа. — На гатанки ли ще си играем?
— А как се нарича това, господине, ако не зло? — извика с негодувание графът. — С лъжите си докарахте принца до такова състояние, че той на два пъти се опита да посегне на живота си. Освен това с измамата си въведохте госпожицата в толкова жестока заблуда, че ако не беше решението, което взех днес, всичко това можеше да има гибелни последствия. Според вас, как се нарича всичко това?
— Господин графе, можете ли да ми кажете каква полза имам от тяхното отчаяние и от заблудата им, дори ако приемем, че аз съм причина за тях?