— Разбира се, че имате голяма полза — каза строго графът. — И колкото по-необяснима е тя, толкова е по-опасна, защото както виждам, вие сте от онези хора, на които чуждото нещастие носи изгода и доставя удоволствие.
— И двете неща са твърде много за мен, господин графе. Ще се задоволя само с ползата — каза Родин и се поклони.
— Безсрамното ви хладнокръвие няма да ме накара да променя мнението си. Всичко това е много важно — разсъждаваше графът. — Невъзможно е такава хитроумна подлост да бъде дело само на един човек. Кой знае дали тя не е плод на омразата, която госпожа Сен-Дизие храни към госпожица Кардовил?
Адриана изслуша този спор с огромно внимание. Внезапно тя потръпна, сякаш я осени ненадейно откритие, а след кратко мълчание каза без яд, без гняв, спокойно и кротко:
— Господине, казват, че щастливата любов прави чудеса. Струва ми се, че ще повярвам на това, защото след като поразмислих и си припомних някои обстоятелства, вашето поведение ми се разкри в нова светлина.
— Какво имате предвид, скъпа госпожице?
— За да споделите моето мнение, позволете ми да ви припомня няколко неща. Гърбавото ми беше много предано. То ми бе дало неоспорими доказателства за привързаността си към мен. Умът й съответствуваше на благородното й сърце. Ненадейно тя изчезна от дома ми по тайнствен начин и ако ви бях послушала, щях да имам гнусни подозрения към нея. Господин дьо Монброн ме обича бащински, но честно казано, вие никак не сте му симпатичен, затова се опитахте да всеете недоверие между него и мен, и накрая, принц Джалма ме обича, а вие използувате най-лукавите средства, за да убиете това чувство. Не зная защо вършите това, само зная, че то е в моя вреда.
— Госпожице, струва ми се, че не само не знаете, но и забравяте сторените ви добрини — строго каза Родин.
— Няма да отрека, че вие ме спасихте от лечебницата на доктор Баление, но и без това след няколко дни господин дьо Монброн щеше да ми помогне.
— Права сте, дъще — каза графът, — сигурно той е искал да си припише заслугата за онова, което и без това щеше да стане с помощта на истинските ви приятели.
— Значи така, вие се давите, а аз ви спасявам. Трябва ли да ми бъдете признателна? Не, защото след малко щеше да мине друг човек и, естествено, да ви спаси — иронизира Родин:
— Сравнението ви не е съвсем сполучливо — усмихна се Адриана. — Лечебницата и реката не са едно и също. И макар днес да вярвам, че сте способен да плувате между две течения, в този случай старанията ви отидоха на вятъра. Вие просто ми отворихте вратата, която и без това по-късно щеше да се отвори.
— Правилно, дъще — разсмя се графът.
— Зная, че вие не се погрижихте само за мен. Помня, че предадохте на маршал Симон дъщерите му, но вярвам, че и жалбата на маршала за децата му нямаше да остане без последствия. Зная, че върнахте на един стар войник кръста му, връчен от императора, който за него беше светиня. Това е много трогателно. Зная, че вие разкрихте абат д’Егрини и доктор Баление, но аз също бях решила да ги предам на правосъдието. Всичко това показва, че вие сте много умен човек, господине.
— Какво говорите, госпожице — смирено каза Родин.
— Изключително изобретателен човек…
— О, госпожице…
— Аз не съм виновна, че по време на дългия ни разговор у господин Баление вие издадохте тези свои качества, които — признавам, ми направиха много силно впечатление и които сега, както виждам, искате да скриете. Но какво да се прави, господине, за един необикновен ум като вашия е трудно да остане в сянка. Но понеже е възможно, макар и по различни, да, по съвсем различни пътища да вървим към една и съща цел, както вие твърдяхте у господин Баление, ще ви дам един съвет в интерес на нашето бъдещо сътрудничество и ще бъда много откровена.
Родин слушаше госпожица Кардовил външно безстрастен, с шапка под мишница, скръстил ръце на жилетката си и единствено пръстите му помръдваха. Все пак имаше и един забележим признак на голямото смущение, което му причиняваха спокойните думи на Адриана — бледите клепачи на йезуита, които той лицемерно притваряше, бавно почервеняха от силния наплив на кръв. Въпреки това той се поклони и с нетрепващ глас отговори на девойката:
— Винаги съм уважавал добрите съвети и откровеността.
— Както забелязахте, господине, щастливата любов дава на човека такава проницателност, такава сила и такава дързост, че той започва да си играе с опасностите, разкрива клопките и преодолява препятствията. Вярвайте ми, че божествената светлина, с която греят две силно влюбени сърца, е достатъчна да разпръсне най-дълбокия мрак и да разкъса всички примки. Ще ви дам пример. В Индия, простете ми тази слабост, но много обичам да говоря за Индия, за да прекарат спокойно нощта, пътешествениците палят голям огън пред ажупата си (извинете ме за тази чужда дума) и докато блясъкът му осветява околността, всички ужасни, отровни гадини бягат, защото се плашат от светлината и живеят в тъмнината…